Против съм само ако става дума за цици, а ти вероятно си против, ако става дума за - нали се сещаш.
Тогава минимализмът не е моята философия. Но за всичко останало е.
Минимализмът винаги си е бил концепция особено в по-развитите общества. Тръгва от Северна Европа.
Показва ни приложно как нещо може да е повече практично, отколкото истерично и екстравагантно и в същото време много стилно. Минимализмът се налага най-напред като икономическа концепция за хора, които искат да водят качествен живот в по-малки жилища. Това е провокирано от скъпата земя, скъпите апартаменти, скъпото обзавеждане и скъпия живот. И са си направили сметката.
Отговорили са си на въпроса "Кое е по-важно за мен?" – да се изгърбя цял живот, за да живея мизерно ,за да живея на място и с вещи, чиито размери и брой ме задушават, или да живея на по-малко, с по-малко и по-качествено. Лесен въпрос. Въпросът е да си го зададеш навреме.
Днес милиони хора, които имат възможност да живеят с много, живеят с малко. Философски погледнато минимализмът е да приемеш, че това, което имаш, и това, което си, са две различни величини и тази, която те прави човек, е че ти си това, което си, а не това, което имаш. Колкото и много да имаш.
Минимализмът означава да промениш живота си и да стъпиш върху боклуците и нещата, които те задушават. Не са само парцалите и вещите, с които си се обкръжила. Виж си живота, виж си борбите, в които едвам се държиш над водата. Поемаш ангажименти, които не ти дават нищо. Ангажименти, които на никого не дават нищо.
Правиш неща, които не ти подобряват живота. Затъваш в дребнотемие, подсъзнателно го усещаш и в паниката си се вкопчваш в още по-голямо дребнотемие, показвайки на себе си, че правиш нещо, че не се влачиш по течението. Опитваш се да се убедиш в това. Всичко това води до още по-голяма невъзможност да се оттласнеш и още по-голямо дребнотемие...
Минимализмът ти спестява това. Прочиства. Пита те защо да живееш с всичко, с което живееш. Пита те защо не се откажеш от нещата, които те давят.
Пред няколко години прочетох концепцията на Брат Пит за 100-те неща, които са достатъчни на човек да живее добре. От четката за зъби до къщата. Той се беше задълбал и в броя на дънките и броя на костюмите.
Аз започвам от жилището. Минимализмът идва, като алтернатива на истински скъпите жилища в чужбина. При 6000 евро за квадрат (добре си прочела, 6000 евро за квадрат в Париж) някак всичко крещи, че човек трябва да е минималист. Във вещите, не в мечтите. Но това е само обективната страна на нещата.
Апратементът или къщата, колкото и да са уютни и каквато и душа да носят, те си остават купчина тухли, които те загробват да изплащаш десетилиетия. И в тези жилища се прескачаш и обикаляш с вещи, които никога не са ти трябвали и никога няма да ти потрябват. Тъпчеш дрехи в гардероби, които никога няма да носиш, а след време забравяш и че имаш.
Тук има правило – което не носиш 6 месеца, съвсем очевидно е, че няма да го носиш никога. Неща, които пазиш с надеждата да носиш, когато отслабнеш, знаеш, какво ще стане – никога няма да го носиш, или никога няма да отслабнеш.
Качеството на живот никога не е означавало, къде живееш, а как живееш.
Човек може с малко и много често малкото е много. Какво като живееш в 150 квадрата, като можеш да си позволиш да излезеш от тези 150 квадрата болезнено рядко. А? И като живееш в тия 150 квадрата, да не би да си по-щастлива, ако живееш в 70 квадрата?
Минимализмът разчита на това, че по-важното в твоя живот не е имането, а спомените, преживяванията, емоциите и нещата, които не можеш да пипнеш, а само да преживееш.
Минимализмът означава по-прост живот, който те освобождава и прочиства мисленето за нещата, които притежаваш и това дали са достатъчно и кое нещо още ти трябва за да те завърши, да те направи щастлив или ще ти спечели време. Не, ние не печелим време нито от технологии, нито от нищо ново, което купуваме.
Печелиш време, когато се откажеш да имаш. Първо едно, после следващото, после по-следващото...
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
