Продължава да има жени бих казал „жени от старо време“, които приемат секса за много формално преживяване, което изисква предварителна настройка, месец-месец и половина, изисква концентрация, подготовка, подходящо място, подходяща музика, подходящо осветление, подходящо стечение на обстоятелствата и разбира се – планетарно равновесие.
Абе, за един секс се търси перфектният момент. За един секс...
И когато толкова се фиксираш и формализираш едно нещо, съвсем естествено издигаш все повече бариери пред него. И става все по-тегаво просто да се отпуснеш. Сама се спираш и сама се блокираш.
И обикновено, когато се блокираш, никога не идва перфектния момент за секс, защото все нещо не е като хората.
Все нещо не отговаря на критериите за перфектност и край - сексът отива на кино. А сексът не трябва да отива на кино, освен ако не те е взел със себе си. В киното.
И се започва с оправдания. Ама не сега, ама боли ме глава, ама не съм ходила на козметик (а не се ходи на козметик, защото през зимата, кой ще те гледа), ама децата трябва да им видя домашните по математика, ама трябва да сготвя, да изчистя, пералнята чака – жената има да пуска осма пералня. Този път с цветно.
Бягането от секс е грубо и незаслужено самоотхвърляне. Страх нещо да не те харесат, нещо ти сама да не си харесаш.
Отказването на секс на „твоя“ пък е невъзпитано, а използването на секс като награда за добро поведение е селяшко, та селяшко.
Защо бе, Симе?! Най-напред, защото човек винаги помни моментите, в които е правил секс, а не самотните моменти безсексие, в които гордо и безкомпромисно си защитила правата си да не бъдеш принуждавана да прави нещо, което не искаш. Само така! „Браво!“
Добре, бе, нали сте двама. И ако ти не искаш, но той иска е също толкова важно, колкото когато той иска, но ти не искаш. И какво толкова ще стане, ако просто му пуснеш?
Добре, няма да е триумф, няма да е шедьовър, но пускането ще е изпусне напрежението. Един от вас ще е щастлив, а друг няма да е толкова нещастен. Алтернативата каква е? И двамата да са нещастни. Единият с главоболие, другият – страдащ от главоболието на първия.
Винаги е време за секс. Бърз, бавен, в асансьора, в обедната почивка, в колата, на масата в кухнята, в мокрото помещение, в мазето. Сексът не е създаден само за леглото на тъмно в четвъртък, на Коледа, на Кирил и Методий и на рождените дни, като тук влизат и рождените дни на децата (нали е празник).
А ако не ти се прави? Я, сега се сети за всички неща, които не ти се правят. Ходи ли ти се на работа? Всички задачи в работата ли правиш с нечовешка страст, отдаденост и желание? Не, разбира се. Ама ходиш на работа, нали? Да не би най-якото нещо в живота да ти е да намираш обема на басейн, в който влизат две тръби, едната с 43 кубика в секунда, а другата с 1,3 пъти по-малък дебит?! Или да кибичиш на родителската, където ти казват, как трябва да си възпитаме децата? От това боли глава, ама ходиш.
Преговорите за секс с теб, които са сходни по трудност с преговорите за мир в близкия изток, не те правят жена с характер, която си знае цената, а те правят жена, която не е наясно, колко ценен клонящ към безценен е секса.
И разбира се, лесният достъп до секс с теб не те прави лесна. Прави те щастлива.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
