Жените често си мълчат, когато мъжете не се отнасят добре с тях. Често преглъщат буцата в гърлото и продължават на автопилот, обикновено до онзи момент в който ситуацията стане нетърпима фарсът не може да продължава повече. До този момент обаче минава време. Много повече време от необходимото. Време прекарано в оловно мълчание. Време без щастие. Може би това е най-вредното време. Времето, в което човек не е щастлив. То е и най-опасното, защото включвайки се на автопилот, понякога забравяш да го изключиш. Машина си за пране, за готвене, за чистене. Машина за изпълняване на желания. Ти машина ли си?
Уместен е този въпрос и вероятно ще ви накара да се замислите. Мнозинството от мъжете си мислят, не само че жените им са машини, но и че са задължени да бъдат такива. Нищо общо с действителността. И когато тази мъжка илюзия се сблъска с реалността и всъщност стане ясно че нещата не са такива, каквото мъжът си представя, следват скандалите. Понякога само с крясъци. Друг път с шамари. Но тук искам да кажа, че шамарите не са задължителни за да бъде налице насилие.
Чувал съм разни мъжаги да казват: "Аз на моята жена не съм ѝ посягал никога!" И го изтъкват с една такава гордост, все едно е нещо, за което заслужават медал.
Окей, мой човек, не си я удрял. Дотук добре. Кажи ми сега колко пъти я смачка психически? Колко пъти я накара да се почувства маловажна? Колко пъти постави себе си пред нея? Колко пъти я накара да се чувства като едно нищо? И карайки я да се чувства като нищо, ти превърна ли се в нещо? Стана ли по-голям? Стана ли по-мъжествен? Издигна ли се нагоре, след като толкова пъти я срина? Мислиш ли наистина, че това те прави силен? Не те ли прави силен това да я изправиш, когато е паднала? Или още повече – не те ли прави силен това да не позволиш да падне?
Стигам до извода, че мъжествеността е криворазбрана. Мъжките чувства имат нужда от възпитание, не по-малко от женските. И обратното. Въобще –щ нужно е възпитание на чувствата. Не обиди. Не нараняване. Не раздяла, защото е по-лесно. Всъщност въпросът е по кой път искаш да тръгнеш и къде искаш да стигнеш. Въпросът е готов ли си да вървиш дълго. За да спечелиш сърцето ѝ наистина, а не да го притежаваш временно, като продукт със срок на годност. Жената е друго. Тя е вечност. Не мога да спра да говоря за нея. И няма...
За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.
Още от автора:
- Сърцата на смелите никога не замръзват
- Не заблуждавай мъж, към когото си студена, че го обичаш
- Не вярвай на жена, която лъжеш
- "Уроците на Блага" и уроците на живота
