Някъде го прочетох като заглавие и не отворих да разбера как точно се случва. Отмъщението е занимание самотно. И абсолютно неформолируемо. Но съществува. Всеки си го разбирам сам за себе си, всеки си решава дали мъстта си заслужава, щото да се занимаваш с простотиите на низък човек те принизява до него. А това не е желателно.
Ние тъй живеем в битността си на обществени животни, че все се случва някой да ни обиди в лицето или да ни забие нож в гърба. Не е приятно, разбира се, но винаги зависи като какъв ни се явява този някой. Не той какво изпитва към нас, а ние какво изпитваме към него. Наистина ли може да ни засегне, или просто се опитва да дърли като мърляво псе крачола ни. Ако е човек, на когото по някакъв начин сме държали, имали сме отношение, доверили сме се, а той не е оправдал разбиранията ни, нормално е да не ни стане приятно.
Но – има ли смисъл за натворените от него гадости да си губиш времето с планирането като как да му го върнеш. Обикновено – тъпкано. А защо? Защото съжаляваш за изгубеното време? Няма как да го върнеш. За излъганото доверие? Няма как да си го вземеш обратно. За неразбирането, за лъжите, за подлостта и за всичко, което се случва на всички – пак няма как нито да възстановиш, нито да се предпазиш.
И тук не опира до сила. Жени в тежките спортове – все повече. Значи ли, че щангистката ще стовари щангата върху мижитурката, чукохвъргачката ще засили чука с точно попадение, боксьорката ще подпре с перфектен ъперкът виновника и ще го изпрати в болезнен нокаут? И какво от това?
Обидата остава в обидения. Така стоят нещата. Най-много да накарате мизерника да подхвърча от кеф, че е успял да ви изкара от релси.
Тоест, контрата си е във вас. Принципът око за око точно в ежедневните междучовешки отношения не важи. Ответната реакция е признак на поражение. Твоето поражение. Колкото и да е силна една жена, отмъщението я поставя на колене.
Сложно нещо е отмъщаването. То не е на удара с удар, на изневярата с изневяра, на мръсотията с мръсотия и всичко в двоен размер, за да захлупим приятеля, който вече е върл и омразен противник. За мен силна жена е термин, който малко ми иде неточен – обясних по-горе за тежката атлетика. Силата на характера е друга работа.
А характер може да има само умната жена. Тогава вече далеч не е толкова просто и първосигнално. Умната жена отмъщава и още как! Със снизходителна усмивка, с пренебрежително свиване на рамена, с абсолютно безразличие към ударчетата и с пълен игнор. Тя ще продължава да отговаря все едно нищо не е било на телефонни позвънявания, на служебни срещи, на наздравици по фирмени партита, на уж случайни срещи на обществени места, поведението ѝ към неоправдалия доверието ѝ или сътворилия непростима простотия няма да се промени ни на йота във формалното общуване.
Той може да си мисли всичко – от това, че тя не е разбрала обидата, че я е простила, че е минал между капките, че е слаба и объркана, дори че не може, видите ли, да се лиши от контактите им, толкова по-зле. Просто е задраскан. Просто не я интересува. Е, разбира се, вътрешно няма как да не се чувства удовлетворена, че отмъщението ѝ е съсипващо. Най-страшното е да си в неизвестност, да се чудиш какво и защо така се случва, очаквал си скандали, обвинения, изснявания, а всъщност – нищо. Нямаш победа. Не си отразен изобщо.
И това те яде денонощно, не ти дава миг покой, чакаш кога и дали ще падне тавана, а той си стои, защото твоята глава не го интересува. Адът дори не ще да се отвори, защото даже и адът не се интересува от теб. Замахнал си с премерен подпоясен удар, а ударът е попаднал във ужасяващ вакуум. И поражението ти е тотално. Може да се пениш пред приятели, че тая направо си я смачкал, гадината му с гадина, ама приятелите ти виждат, че тя си живее живота и изобщо не е ни смачкана, ни нещастна, без драскотинка и без гънчица по елегантната одежда на самочувствието си. Защото наистина е така, тези неща не можеш да скриеш, както не можеш да скриеш собствената си изкривена физиономия и скършения си гръбнак.
Умната жена е минала като валяк през опитите ти да я изтласкаш и пътят ѝ е прав, гладък и безпрепятствен. Умната жена е силна жена с характер, тя знае отлично, че щом има себе си, ще се справи с всичко. Хеле със завистници, домогвачи и палета с безсилна пяна на муцунките. Елементарно е.
„Скъпа“, разсмива се Скъпият, „онова недоразумение май отдавна не ти е писал имейли със заплахи и със сълзи и сополи колко си отвратителна ей, неуловима отмъстителка си ти, разкатаваш фамилии от място в кариер!“ А, да бе, просто не се занимавам с хора, които са престанали да ме интересуват, ако изобщо са ме интересували кой знае колко. Животът е твърде кратък, за да го пропиляваш. Но на Скъпия сладкото отмъщение довечера няма да му се размине. Заслужава си го. Умната жена знае с кого как.
Прочетете още от Маргарита Петкова:
- „Абе аз с колко жени съм спал!“ Ама да не си спал, бе!
- Заедно сме, защото искаме да сме заедно
- Не оставяй ключа за сърцето си под изтривалката
- Не на оня се ядосвам, а на себе си, че съм го търпяла
- Как се променят мъжете!
- „Аз какво направих за теб, а ти…“ Колко грешна фраза!
- „Аз всеки ден изневерявам на всички жени в света с теб“
