Това дори не е дилема, това е атомната бомба на дилемите, защото ние живеем в общество и живеем със скрупули. Дори най-големите непукисти сред нас. Сигурно си чувала, че жената има дълг да бъде майка, че създаването на деца е най-естественото движение в живота и че ние имаме генетична необходимост от продължаване на рода. Понякога си чувала и че жена и майка е едно и също.
Просто с течение на годините едното се превръща в другото и ако жената е по-смотана или е попаднала на смотаняци, си остава майка за винаги. Така е. Остава си майка, но от един момент нататък „майка“ се превръща в емоционално състояние на духа, а не във вечна опора на децата. Децата идват, даваме им всичко, което можем, те си отиват, а ние продължаваме. Без да си късаме връзката, но и без да се вкопчим в тази връзка.
Да се върнем на дилемата. Преди децата идва мъжът. Този, от когото искаш деца. И когато той не иска, се получава сериозен житейски разлом. Най-сериозният. Какво да правиш? На мен ми е по-лесно, защото имам деца и съм мъж, тоест „майчинското“ ми чувство е по-закърняло. Но е тегаво. И все пак какво да направиш? Майка ти, баща ти, много хора около теб ти казват – трябва да имаш деца, виж ни нас! Казват ти – как така без деца, какво ще правите, когато остарееш, ще си кукаш сама ли!? Нали трябва да оставиш нещо след себе си! Абе, много неща ти казват. И за много неща са прави. Но въпреки това, ти си с някой, когото искаш, но той не иска деца, които ти желаеш.
Аз ще остана с нея, дори и да не иска деца, защото не съм си търсил фурна за моите деца, а гадже, партньор, мацка, царица, с която да имаме любов, секс, споделяне, партньорство, ако не всичко, то поне повечето неща. Ще се оставя на живота, защото се научих, че трябва да приемам, каквото ми дава. Явно човекът, пардон, животът си има планове за мен, а когато животът има планове за мен, аз мога само да поема дълбоко въздух. Нищо повече. Няма какво да се сърдя, няма на кого да се сърдя и няма какво да протестирам.
Научих се също, че мисленето в крайности ме спира. Понякога просто не можеш да имаш всичко, но това не означава, че не можеш да имаш нещо. Аз искам деца, тя не иска деца – ок. Въпреки фундаменталния разлом в желанията, ние сме равнопоставени партньори, с еднакво силни желания, макар и противоречиви, и тогава ще заложа на това, че аз съм избрал в началото – намерил съм човек. Колко хора не намират и това и колко хора имат посредствени връзки, които правят деца.
Не искам това за мен. Не искай това за себе си. И не излизай с това, че ако те обича, ще приеме твоето желание. Нали и ти го обичаш – защо ти не се съобразиш с неговото желание? Не се цакайте на любов и отстъпки. Това мъчи. Да бъдеш майка не е патриотичен дълг. Не ти казвам да приемеш да живееш нещастна и с убеждението, че има една рана, която не зараства. Казвам ти да дадеш шанс на това да бъдеш с някой, който има друга гледна точка. Ако не можеш – не можеш. Но не казвай веднага – не мога, защото не мога. Може би не е трябвало да имате деца, може би мисията ви е друга. Може би си тук заради друго. И с това се живее. И с това ще живеем.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
Още от Симеон Колев:
- Какво ни даде COVID-19. И какво ни взе
- Секс на първа среща? Да, разбира се.
- Кое е по-трудно - да обичаш или да си тръгнеш?
- А ти кого избираш – този, който те кара да се замислиш, или този, който те кара да се засмееш
- Чупливи мъже от стомана
