Който е казал “малки деца, малки проблеми”, явно се е радвал на тихи и лесни за гледане бебета. Двете години след раждането на първото ми дете бяха изключително трудни и предизвикателни за мен.
Не можех да разбера как изживявам най-съкровената си мечта - да имам детенце, толкова много да му се радвам, да го обичам с всяка клетка на тялото си, и в същото време да се чувствам така унила, смачкана, изпита, пребита и даже може би нещастна.
Всеки родител си го знае и всяка майка има различно мнение за “лесните” и “трудните” периоди в детеотглеждането.
От перспективата на вече 6 години майка на две деца (второто се роди близо 3 години след първото), уверено мога да кажа, че поне засега, колкото повече растат децата ми, толкова по-спокойна, уверена и щастлива се чувствам.
Да, разбира се, всяка възраст идва със своите предизвикателства, но за мен продължава да е много по-ценно това, че имам говорещо и разбиращо дете, отколкото едно малко ревящо тамагочи без резервни животи.
Нека споделя и един пример. Реших да отида заедно с дъщеря си (скоро навършваща 6 години) на кратка почивка някъде в Европа. Избрах Будапеща, тъй като веднъж съм посещавала града и пазя красиви спомени от уютната му атмосфера. Също така цените са съвсем достъпни.
Напазарувах самолетните билети, запазих хотел с приличен вътрешен басейн и спа, набелязах съвсем малък на брой забележителности, които да видим, и споделих на малката за предстоящото пътешествие.
Излишно е да казвам колко беше щастлива тя да разбере, че ще отидем някъде само двете. Почивката ни беше за три нощувки, имахме късмет с разкошно слънчево време и се насладихме доволно на забележителностите и разкошната вкусна кухня на Будапеща (а градският транспорт е толкова удобен и надежден, че София следва да си води детайлни бележки!).
През цялото време на почивката ни си мислех колко е прекрасно, че момичето ми е вече голямо. Колко повече неща можем да правим заедно, да си говорим, да се разбираме, да се шегуваме, да откриваме и споделяме нови неща, да градим истинска връзка, да трупаме скъпоценни спомени. Освен това тя ме изненада много с енергията си и желанието да се насити напълно на изживяването, което е така ново и интересно за нея.
Това не можеш да го направиш с бебе или дете под 2 години. Е, не че не можеш, но ще е много по-различно да обикаляш с количка, слинг или бебе раница и да се съобразяваш все пак с режима и нуждите на едно малко дете.
Гледах прекрасното ми момиче, което съвсем скоро ще бъде в първи клас и не, не си мислех как лети времето. С блажено удоволствие потъвах в разбирането, че имам почти голямо дете и че бебешкият период е останал далеч зад мен като сладко-горчив спомен.
Вместо заключение ми се иска да кажа, че да - всеки период от отглеждането на деца е важен и ценен, но ако се чувствате, че точно в момента ви идва в много повече и всичко изглежда почти безнадеждно или че е безкрайна въртележка на отговорности и проблеми, то мога да ви уверя, че рано или късно това ще отмине! Ще се забрави дори и ще се радвате от сърце на прекрасните хора, в които децата ви се превръщат.
Повече прегръдки, повече милувки и си повтаряйте, че те растат, вие остарявате и това е прекрасно! Животът тече напред, за да ни донесе нови радости, изненади и щастие, само пазете сърцето и душата отворени за тях.
