Едно от първите неща, които забелязах, кoгато станах майка е, че децата имат вроден и много точен биологичен часовник, който им казва кога е почивен ден. Така те никога не биха пропуснали да се събудят необикновено рано, за да вдигнат цялата къща на крак и никой да няма шанса да пропилее деня в спане до малко по-късно. Или изобщо да се отдаде на някаква почивка.
Същият биологичен часовник алармира бебетата кога майка им трябва да ги води някъде, за да могат те да заспят дълбоко и непробудно точно преди това. И обратното – да са абсолютно будни и свежи в малките часове на нощта или когато нещастните им родители се опитват вече втори час да ги приспят за следобеден сън.
Това обаче щяха да са бели кахъри, както са казали древните гърци, ако децата не притежаваха още едно специално качество, което им помага успешно да провалят всеки план на възрастните за някакво забавление или сериозен ангажимент.
За това шесто чувство на умалените ни версии бях чувала само от други майки, но ето че животът не ме подмина и не ме остави да тъна в спокойствие и блаженство, а ме разнообрази подобаващо.
Бях си взела много заслужен почивен ден, в който заедно с приятелка щяхме да отидем на спа. Няколко часа киснене в горещи минерални бани, последвани от контрастни душове, а после сауна, ми се виждаха като истинска манна небесна.
Точно 10 минути преди да стигнем до мястото на блаженството (след предварително запазване на време за посещение, процедури и т.н.) получих обаждане от непознат номер. Това никога не е на добре и в този случай гласът от отсрещната страна ми съобщи, че дъщеря ми е с висока температура, остра кашлица и кога най-скоро ще мога да я взема от детската градина…
Е, поне не е паднала от люлката, помислих си почти оптимистично.
Друг по-кофти случай беше, когато няколко дни преди планираното ни от преди половин година пътуване (със самолетни билети на стойност половин заплата), едното от двете ми деца се оказа с дребна шарка…
То е ясно, че няма удобен момент за някой да се разболее, но когато си родител на две малки деца всичко ти се струва особено драматично и непрекъснато повтарящо се. Сякаш нямат край сополите, температурата, обривите, ушните инфекции, кашлицата, пак сополи, ама този път в притеснителен цвят, диария, запек, повръщане и пак отново в разбъркан ред.
Косата ми побелява вече, но се успокоявам, че е от хубави моменти, не от стресови, както и че поне я имам на главата си, а не е окапала от скубане.
В крайна сметка всичко ще отмине в един момент и най-важното е децата да са здрави, нахранени и щастливи. Пък майчините мъки и притеснения си ги знаем само ние и за щастие, нашата специална дарба е да ги прикриваме (почти) успешно, че да не притесняваме излишно останалите.
Нека си пожелаем успешна ваканция с по-малко изненади, пък и за какво са изобщо плановете, ако не да бъдат променяни.
