Сезоните отминават - лятото е вечно

07.08.2023 12:00

Смяната на сезоните е естествен процес в природата. Избухналата пролет се превръща в горещо лято, лятото изстива до кехлибарена есен и сетне прелива в студена зима. Така е било, така и ще бъде. Всеки сезон е спомен, всяка секунда миг е. Паметта услужливо заснема животите ни кадър по кадър. И всеки етап е по своему хубав.

Самият живот представлява един безкраен сезон и той се мени със своя собствен ход, със свое собствено темпо, което ту се забавя, ту се забързва и ние го следваме по петите, а то ни прощава, дори когато изостанем от неговия ритъм.

Едно мигване – ето го лятото! Вълните докосват брега и се връщат обратно навътре в обятията му. Хората плуват в него, децата се смеят, построили поредния пясъчен замък. Красивите жени показват красивите си тела, които слънчевите лъчи нежно погалват по цялата дължина и всичко това е в реда на нещата, всичко това е частица от лятото, песъчинка от цялото. Тук – на плажа – сред пълното спокойствие и абсолютната тишина, където единственият звук е от прелитащите гларуси, никакви проблеми не съществуват, няма го онова напрежение, което отвреме навреме натежава в гърдите ни. Изчезнало е и се е изпарило, стопило се е и се е изличило.

Морето ни прави свободни. Поредното лято се прибира вътре в нас, готово да се превърне в красив спомен. Човешко, твърде човешко е да ни се иска тази идилия да продължи колкото може по - дълго, по възможност дори да е безкрайна. Да не свършва. Летният бриз да се слее с косите на момичетата, соленият вкус във въздуха да остане завинаги. И всичко да е като част от стихотворение на Христо Фотев, големият поет. Например това:

***

Достатъчно е да се вслушате

във тишината на сърцето си.

Достатъчно е да протегнете

ръката си, да се усмихнете

на някого и да му върнете

отнетото от капитаните

и проститутките-

о, мъничко

от вярата си във дърветата,

във най-щастливите предчувствия,

във поздравите на другарите,