Михаела Петрова
Родена съм през септември и затова броя годините не по календар, а от септември до септември. Този сезон за мен не е началото на края, а началото на живота. Естественият му рестарт. И без друго, никой не се ражда в разцвета на силите си. Напротив, раждаме се с първоначалната нужда да бъдем обгрижени, прибрани у дома, нахранени, да спим повече, за да се адаптираме, към света, в който ще живеем.
Тъй като сме носители на новото като съвсем малки деца, първото, с което имаме честта, или участта да се запознаем, е залезът на старото. Статуквото, правилата, режимът, който ни налагат. Запознаваме се със студа и топлината – и на хората, и на времето, и на внезапната смяна на декора, с който се опитваш да свикнеш. Както се казва в една от онези смешки, които се публикуват в социалните мрежи: „Да си бебе сигурно е много травматизиращо. Представете си – заспиваш си спокойно у дома и се събуждаш драматично в огромен супермаркет“.
Та, така. Знам, че септември действа травматизиращо на повечето хора, свързани с естествената за живота на тази планета рутина – край на почивките, отново на работа, училище за децата, досаден сблъсък с неадекватността на образователната система, съчетана с усещане за безсилие; нови сметки за ток и за парно, дишане на мръсен въздух в градовете, вечери пред телевизора с новите сезони на риалити формати, сутрини с политическото шоу за власт по телевизора. Съгласна съм, че една такава перспектива може да е много депресираща. И че много от вас вътрешно грачат като гарвана на Едгар Алън По “Never more” (“Никога повече“).
Но също така знам, че всеки един, на когото всичко изброено по-горе вече не му е интересно, не го пали вътрешно да се бори, да го коментира, да участва в състезанието „кой е по-по-най“; че всеки, който (много пъти вече) си е задал въпроса: „За какво е всичко това? Трябва да има нещо повече“, е готов за своя рестарт. За смяна на перспективата. Светът няма да се промени само защото един-двама, двайсет и двама или 1569 човека са си сменили перспективата, но всеки личен рестарт има значение. Лично за теб.
И знам, че септември би могъл да бъде най-добрия месец за началото на такава промяна, защото в символиката му, свързана с есента, е заложено прибирането навътре. Малко по-малко и с много цветове, с много красота.
Знам, че сте си направили много обещания, подобни на новогодишните – нова диета, оползотворяване на картата за фитнес, спестовен план за следващите почивки, вместо нови кредити. Някои ще сменят работа, други ще се върнат на старата, фрийленсърите дори чакат нетърпеливо новия работен сезон след лятното мъртвило, но не това имам предвид под рестарт. То, няма лошо, но така или иначе, ще ви завърти в същия познат цикъл, независимо колко илюзия за свобода и сигурност ви дава.
Този тип промяна не променя въпроса, до който отново ще стигнете: „За какво е всичко това? Трябва да има нещо повече“. Всичко това е смяна на декора, подобна на примера с бебето, което заспива спокойно у дома и се събужда шокирано в супермаркета. Нещо ново и странно към което да се адаптира, но не и нещо, което му дава перспектива за какъвто и да било смисъл или страст към самия живот.
И знаете ли какво? Няма никакво значение дали ще спазите което и да е обещанията, които сте си дали – за диетите, фитнеса, йогата, ремонта на апартамента, смяна на колата... Всичко е част от колелото на хамстера. Това лято много често ми попадаше пред очите съветът как да разпознаем място с мъртво вълнение в морето и как да се спасим от капана му. Със сигурност сте го виждали.
Единственият начин е с плуване настрани, а не борене с мъртвото течение, което може да ви завлече навътре и надолу. Същото е и с рестарта, за който говоря.
Няма никакво значение колко добър плувец си, дали се храниш здравословно и спортуваш редовно. Рутината, която като колективно човечество сме създали за удобство, вече се е превърнала в нещо което ни контролира. Напълно. Точно като мъртвото течение.
Погледнете някоя и друга илюстрация на „мъртвакът“, за да си го представите визуално. Това е участък, в който сякаш всичко е спокойно, докато вълните около тази пътечка бушуват. Чудесна метафора за пътят на сигурността и рутината – по същия начин този път отнема живеца, истинската ни дълбока животворна природа. Страстта, с която сме дошли на този свят.
Ако попаднете на него в морето, спасителите предупреждават, че повлича в подводни ями и ако те хване, трябва плуваш не към брега, а успоредно на него. „Освен това, попадналият в течението, в никакъв случай не трябва да се паникьосва и да гребе енергично, а трябва да се отпусне максимално и да се остави на вълната, когато я достигне със странично плуване. Тя сама ще го отнесе на безопасно място“. Единственият рестарт за всички, които са стигнали до своя личен момент да го усетят и пожелаят истински, е нещо аналогично на страничното плуване. Няма смисъл да се борим с вече изградената система, подводните ями са много.
Вярвам, че всеки има връзка с интуицията си и сам може да усети какъв би бил неговият вариант на „странично плуване“, на това да даде шанс за рестарт на вътрешния си живец. Такъв съвет не може да дойде отвън, не може да дойде от никого, който заедно с вас се носи в коридора на „мъртвака“, дори и да сте много близки. Дори да е ваш родител, любим, скъп приятел, гуру, фаворит, чиито мъдри мисли четете и споделяте.
Не могат да ви помогнат и т.нар. „невидими приятели“ – ангели, водачи от невидими светове, светци, това, което наричаме „Бог“ (за онези, които вярват и се уповават на тях). Съжалявам, те не могат да се бъркат. Могат да ви съпътстват да оцелявате, да ви посрещнат от другата страна, ако не оцелеете, но никога няма да нарушат свободната ви воля да бъдете там, където сте избрали да бъдете в момента, дори и това да е колелото на хамстера или мъртвото течение. И освен това ще ви придружават с мълчаливо състрадание и много любов, само докато се сетите, че единственото, което може да ви изведе от „мъртвака“, от изборите, които не ви свързват с истинската ви страст е възстановяване на връзката с Истинския ви Аз.
Затова и аз не се наемам да съветвам никого „Как да стане?“. Мога единствено да подскажа, че ще усетите едно фино, но много категорично радостно трептене, дошло от никъде. Без никаква причини. И че когато го усетите, не е нужно да правите нищо. Само да се отпуснете максимално и да се оставите на вълната, която да ви свърже с вашата лична, уникална и незаменима животворна енергия.
Септември е идеален месец за това, защото е в синхрон с природата. Тя прави същото – прибира се навътре, за да се възроди отново.
