Септември винаги е бил един от любимите ми месеци. Във въздуха на септември се носи усещането за промяна, за смяна на сезоните, за задаващи се нови и вълнуващи приключения.
Също като март, септември е времето, когато осъзнато или не, ние усещаме, че навлизаме в нов период, зареждаме се с нова енергия и съществото ни сякаш започва да вибрира на нова честота.
Не мога да определя деветия месец от годината като есен, въпреки че носи буквата “р” в името си, а всички знаем какво значи това. По-скоро бих казала, че септември е златният завършек на лятото. Хладината се усеща, времето леко застудява, но само толкова, че да ни накара да потърсим уюта на по-дебелите дрехи и приятно да разхлади вечерите, нажежявани досега от огнения август.
През септември се замисляме, че искаме обновим гардероба си, да освежим вида си, да започнем нов проект, понякога дори да се влюбим.
Може би зарядът на месеца идва още от детството ни, когато септември бележи връщането в града след дългата лятна ваканция, подготовката за училище и срещите с толкова много приятели. Както и самото училище – всеки септември бележеше началото на по-горен клас, на усещането, че някак си станал не само малко по-висок, но и малко по-самостоятелен, малко по-осъзнат, по-смел и с по-големи мечти.
Като с всичко друго в този живот и лятото с цялата отпуска и неангажираност, в някакъв момент ти омръзва. Искаш да бъдеш отново активен, да се върнеш към любимите си занимания, работа, дори трафикът по улиците не те напряга както преди. Защото вече си отпочинал достатъчно добре, че да се завърнеш с нови сили към кипящия живот и да се захванеш с осъществяването на желанията и целите си.
Така чувствам аз сегашния месец. Отбелязващ края на едно и слагащ началото на друго.
Пъстър и вълнуващ, понякога дори малко носталгичен, но и това носи своята красота и естетика.
През септември изпитвам същата благодарност, която съм имала и през март - че имам щастието да съм част от новата промяна. Защото то не е само смяна на един сезон с друг, а личен малък катарзис, който те обзема неусетно и когато отмине, се усещаш като като след лятна буря - свеж, прояснен, ободрен.
Именно бодростта е нещото, което с септември ни зарежда най-много. Бодрост и увереност, че всичко ще е наред.
Всичко ще е както трябва, след като имаме шанса да сме тук и сега, да се радваме на пожълтяващите листа и да виждаме красотата в иначе леко тъжното чувство, че лятото си отива, а с него постепенно и годината. Но краят настава, за да даде място на новото начало, новата надежда и новото щастие.
Благодаря ти, септември, и моля те, бъди все така прекрасен!
