Септември е любов!

21.09.2022 14:30

Септември тази година се оказа далеч не ласкав, както сме му свикнали. Още е уж време за море и за вейкави летни дрешки, а се наложи да вадим по-плътничките суитчъри и да кажем сбогом на сандалките до другото лято.

Лятото по принцип е най-краткият годишен сезон, поне докато още го има по нашите ширини.

Профучава все по-бързо и докато го прегърнеш с кожата си, вече трябва да гледаш през сутрешната мъглица слънчевия му гръб.

Септември е обикновено разкошен, плътен от отмаляла натежалост и наситен с аромати, дните му още са дълги, въпреки не толкоз кратките нощи, но срещу природата и нейния климат няма как да се опълчиш. И не е необходимо.

Приемаш това, което ти поднася. Потапяш се в синьото на небето през прозореца, ама лекото якенце и затворените обувки са строени до чадъра ти в коридора, защото синевата отвън е хаплива и с вятърничава острота. Никой не ти гарантира, че кроткият дъжд ще обърне неочаквано досадата си в порой, а уж нормалния вятър, който е подкарал по небесната поляна облаците като стадо овчици, няма изведнъж да обърне чадъра ти и да хукнеш да търсиш убежище от бесните му пориви.

Климат, казах. Природа, казах. И свивам рамене – каквото, такова.

Можеш да застанеш насред улицата и да крещиш: „Стига бе, Септемвриииии! Я си ми дай меката есен!“, ама няма кой да те чуе. Така че – тихо!

Тихо вътре в себе си, навън няма какво да направиш, та си съхрани душевния покой поне. Купи си нов чадър, ония чудни есенни ботички в цвят на есенна шума, за да си шляпкаш с тях по мокрите тротоари, вземи си от химическото чистене мантото с качулката и се усмихни. Ама наистина се усмихни – защото си жив и здрав, защото крачиш в поредния септември към следващия догодина, а дали той ще е ласкав и хаплив, няма значение. Ти си в него.

Приемай нещата, каквито ти ги поднасят и ги обичай такива, каквито са. Това е формулата за всички дни, за всички месеци, за всички сезони, за целия ти живот, който е един и единствен. И не зависи от климата вън, а от този в теб. А него ти си го създаваш. Ако щеш – уютен, ако не можеш да се справиш – е, ще си изтърпиш и бурите, и ураганите, после ще махнеш с ръка и ще ги смириш. Ще се смириш и ще продължиш към топлината и уюта.

Дъждът е полезен, защото от него се расте – така го е измислила природата, ти да не си по-голям от нея? Мрачните облаци могат да висят цяла седмица над главата ти, но над тях небето винаги е синьо.

Не ги измислям аз тези работи, вековечни са.

Септември е прекрасен всякак – зеленото не отстъпва пред жълтата палитра, сякаш цветовете си играят пред очите ни.

Колко красиво е онова червено листо, което плува като лодка в морето на дъждовната локва по средата на улицата! А тези два кестена, изплъзнали се от общата бодлива обвивка, сякаш чакат на изпръхналия след дъжда тротоар да се наведеш и да ги прибереш в джоба си – цяло лято са събирали топлина в кафявата си кожица за теб.

Купи си кехлибарено грозде, букет богородички в различни цветове и една жълта дюля, която да стои до Нова година и да ухае на любов.

Защото септември е любов! А любовта е всякаква – и жарка, и дъждовна, и градоносна, и бурна, и вятърничава, и смълчана. Няма начин да е равна и еднообразна, слава богу.

Многолика е точно като земните сезони, тъй че радвайте се, дето я имате в живота си. Щото за какво са ви дни без любов?

„Скъпи – загръщам се в шала си с щампа на Вангоговите слънчогледи – пак излезе студен вятър и се кани да вали, да вземеш да запалиш камината ли, или да пуснеш „духалката“…“

Скъпият току-що се е прибрал от театъра и си съблича пуловера, поглежда ме лукаво и промърморва: „Аха, „духалката“ викаш… Ами, Скъпа, имам по добра идея – ела под одеялото, по-топло ще ни е…“

Казах ли ви, че септември е любов?

Още от автора: