Темата може би е обсъждана, може би не е нещо ново, но на мен ми се иска да изложа моята теза, която доста отдавна ми се върти в главата. Тъй като чувам постоянно оттук и оттам, че едва ли не сексът не бил важен в една връзка и винаги ми става странно, имам чувството, че хората, които го казват просто не правят добър секс. Ха! Ще си кажете: този пък е много отворен! На свой ред ще ви попитам: кое не е така? Кога за последно бяхте удовлетворени? Вчера? А разтърсени...

Не ми отговаряйте. Не е там идеята. Нека да разгледаме двата въпроса в заглавието. Първо –  секс без любов. За мен това означава чиста физкултура, хладни бързи движения, обличане и събличане в пробната на чувствата. Да не забравяме, че в тази пробна влизат много хора и пробват да изпитат различно чувство. Как звучи само – пробват да изпитат чувство. Нарочно го повтарям. За да усетите същото, което усещам и аз. Абсурдът на съвремието ни. Ние наистина се намираме в една огромна съблекалня, в която всеки си чака реда да свали от себе си една дреха и да облече друга. Всъщност тази метафора с дрехата е много подходяща да се опише самото чувство за правенето на секс без чувства. То е точно това – изпробване дали нещо ти пасва или не. Като вкарване на ключ в ключалка. Нищо кой знае колко по-различно. Опит за екстаз. Получаване на физическо удовлетворение, оргазъм, някакви секунди на удоволствие, бързи като самото случване, което се случва също в някакви секунди, които също така бързо отминават и после идват други секунди, които пак не са достатъчни, превръщат се в минути, в часове, в дни. В месеци, ако щете. Сексът е прекрасен, но пак вътре в нас е празно. 

Защо е празно? Това е същото като да си представиш, че би могла да съществува любов без секс. Може и да е възможно, но не устоява. Това е механизъм вътре в човека. Той има нужда от цялата съвкупност. От емоциите си, от усещанията си, от времето си за екстаз. От времето за обичане. От времето за осъзнаване на обичането. От усещането за цялост с другия, което така се боим да не изчезне. Няма да изчезне, ако го оценяваме. Ако знаем как да го пазим. Как да го поддържаме. Като огън.

Това е същото усещане, за което говори големия писател Габриел Гарсия Маркес, когато казва: "Не умирай преди да изпиташ чувството да правиш секс с любов." 

Ето че след тези думи всички възможни дилеми изчезнаха. Остана любовта.

Още от автора: 

• Ако една жена мълчи, има да ти казва нещо  
• Всяка жена е гола и ще я видиш, когато те избере  
• Влюбването – вечност в една секунда  Слънцето изгря и повика лятото  
• Изкуственият интелект и естественият контакт  
• Не целувай само устните ѝ, целуни и душата ѝ  
• "Back to black" - уважение към всеки детайл от сложния образ Ейми Уайнхаус