Александър Петров
Много мразя да ме прекъсват, докато говоря. Толкова мразя, че обикновено след това изобщо не продължавам мисълта си и хората ми се дразнят. Да, на мен се дразнете, че не са ви възпитали да изслушвате хората. Тия не осъзнават ли, че така се губи енергията на изказа, да не говорим, че и мисълта се губи в моя случай.
Тя пък и една мисъл… ама се губи! После върви се сещай докъде си стигнал. И докато възстановя изгубеното, тя темата сменена. Затова просто спрях да опитвам.
Много мразя да ме прекъсват и докато правя секс. Толкова мразя, че обикновено след това изобщо не продължавам и жените ми се дразнят. Да, на мен се дразнете, че майките ви дебнат неподходящите моменти, за да влязат в стаята. Тия хора не осъзнават ли, че така се губи емоцията, дето съм я градил ехееее, вече три минути. Да не говорим, че и други неща се губят. Те пък едни неща… ама се губят! После обикновено протича следният разговор:
„Ама, няма никого в стаята вече, спокойно, излез…“
Учуден казвам на момичето „Ама аз не съм влизал никъде, че да излизам“ и в същия момент осъзнавам, че не говори точно на мен. Неудобна ситуация. И докато възстановя изгубеното, той сексът отишъл. Затова просто спрях да опитвам.
Цялото ми неудобство и стрес от прекъснат секс започна в ранна юношеска възраст, когато портиерът в училище почна да хлопа по вратата и да вика „Какво правите вътре, бе?“ „Учим, бе, учим, какво да правим?“, казах тогава, нахлузвайки си униформата. После трябваше да обясня, защо учим в 10ч. вечерта в класна стая, да го убедя, че вратата сама се е заключила отвътре и от нямане какво да правим с момичето, сме седнали да учим.
Тъй като поддържахме версията, че вратата се е развалила, нямаше как да се отключим с ключа, който бяхме взели по-рано и се наложи портиерът да вика ключар, оттам директорът разбра. Оттам при психоложката. И що? Пустата му ученолюбивост. Очевидно решението да се правя на онеправдан поначало беше грешно, но разбирате, че в тоя момент кръвта ми не беше на обичайното си място.
Отидохме с момичето у тях на следващия ден, техните трябваше да отсъстват две вечери. Започнахме да действаме и, както става в приказките, в определен момент се чу гаражната врата да се отваря. Скарали се били и се прибрали. Засякох – за 35 секунди се облякох и се качих на горния етаж във входа, за да се разминем без да ме видят майка й и баща й. Защо съм се крил от тях ли? Да не даваме лош пример на подрастващите.
Кога отказах окончателно да продължавам да опитвам да възродя секса, след като е прекъснат?
Наскоро бяхме с компания на палатка до един язовир. Имаше и момичета – големи риболовки. Пуснахме захранка през деня и през нощта всеки си имаше по едно гадже в палатката. Това, което не прецених, беше факторът „жаби“. Оказа се, че природата да ми квака в ухото мен не ме възбужда. Да не кажа, че ме девъзбужда. Момичето пък нямаше нищо против, държеше нещата да стигнат до своя край. Сега си представете – в едното ми ухо женски стенания, в другото ми ухо квакат жаби, а под мен камъни и трева, която ме гъделичка. Все още обаче не бях готов да се откажа – влязохме в колата, тя пък като затрака, заскърца, всички се събудиха, мислели, че ни обират, ние голи вътре... грозна картинка. Месината се скъса.
Затова вече правя секс само в барокамера.
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
