Ето че новата година опасно наближи и аз реших да направя едно включване с този новогодишен текст. Той е нещо като тия равносметки, които си правим всяка година по това време, но ще направя всичко възможно да не е досаден. Надявам се аз също да не съм бил досаден с моите размишления, които споделям с вас вече толкова отдавна. Досадата, мили мои, е най-ужасното нещо на света. Единствено тя е по-страшна от скуката.
Годината не беше скучна със сигурност. Всеки от нас научи някакви уроци. Всеки от нас придоби някакъв опит. Всъщност самата година бих определил като един пореден опит. Опит да станем по-добри, по-сплотени, по-човечни, по-съпричастни, по-съчувстващи. Не съм казал, че е станало. Някои от нас поне опитаха. Други си останаха същите, че дори и се озлобиха повече.
Това озлобяване, за което говоря, не е като озлобяването на кучето. То е друго, човешко озлобяване. При човека озлобяването обичайно е свързано със страх. В последните две години около нас има много страх. Страх, който няма как да изчезне просто така. Той си е там. Стои и ни гледа в очите. И рязко започва да ни се смее с цяло гърло. На нас, които сме изтъкани от него. С цялото си сърце пожелавам и на себе си и на вас да намерим сили да го изкореним. Въпреки новините. Въпреки статистиките. Въпреки неизвестното.
Малко преди отварянето на една нова страница в животите ни ми се струва, че би било хубаво да направим усилие да се зарадваме. Съзнателно усилие на волята и духа. Усилие да си спомним, че има защо и на какво да се зарадваме. Напук на пандемията и загубите, които понесохме заради нея. Да, има ги. Да, не са малко. Да, отвратително е. Но и да – все някога тая епопея ще свърши. И щом сме стигнали дотук, значи има какво още да видим.
Правилно чухте – има какво още да видим! Има още какво да преживеем! Има какво още да изпитаме! Има какво още да изпита нас.
Ако успеем да издържим, значи заслужаваме да сме тук. На земята, по това време и в тези конкретни обстоятелства. Дишаме с някаква причина. Всеки със своята.
И повече от всякога е нужно да не се отчайваме. Защото, приятели, отчаянието е отрова. Казвам ви го честно.
Също така неслучайно ви наричам свои приятели. Всяка моя статия е индивидуално обръщение към всеки един от вас, който си е позволил да я прочете. Аз съм написал за вас стотици статии и съм го направил с отношение.
Благодаря на Edna.bg за възможността по някакъв начин да прекараме заедно новогодишната нощ! В очакване на предизвикателството 2022-ра!
Помнете, приятели, не е важно само да чакаме! Важно е как чакаме! Важно е да съхраним трепета! Без него не е същото.
Желая ви весело посрещане!
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Всеки човек е човек, малко хора са личности: за Боян Петров и филма „Отново съм тук“
- Погали жена си, не я удряй!
- „Игра на калмари“ – сериалът, за който всички говорят
- Страхът от изневяра води до изневяра
- Когато системата се чупи, интернет човечеството се пречупва заедно с нея
- Мария Бакалова е прекрасна актриса и „Жените наистина плачат“ го доказва
- Мълчанието е по-страшно от скандала
