Има моменти, в които се чувстваме така, сякаш небето ще падне върху главите ни. Тогава цветовете на деня избледняват като стара дантела, която въпреки всичко запазва неподражаемия си чар. Животът ни е изпълнен с приливи и отливи – море, бързащо да се разбие в брега, и бряг, нямащ търпение да усети нежния допир на водата. В подобни моменти вятърът едва-едва се чува, но дава увереност, че не сме останали забравени.
Някои раздели се преживяват трудно, но времето лекува и най-тежката рана. Помним хубавото, а лошото забравяме бързо – инстинкт, благодарение на който можем да продължим напред.
Изхвърляме старите дрехи от гардероба, за да направим място за новите. Чифт обувки, озовали се на хиляди невероятни места, отиват в контейнера за боклук, защото те вече са дали всичко, което сме очаквали от тях.
Взирането в непрогледната тишина на нощта може да бъде убийствена, ако до себе си нямаме отворена бутилка вино. То лекува съмненията и гони страховете извън пределите на стаята. Наливаме чаша след чаша, дори започваме да се усмихваме на самите себе си, поглеждайки за пореден път към етикета на бутилката.
Понякога надписите върху един етикет наистина ни обогатяват като книга, която сме поглъщали с удоволствие в миналото.
Декември е студен, сив и мокър. Осъзнаваме, че снегът е неизбежен – любовта също никога не пита. Тя е отговорът на многото въпроси, които не сме спирали да си задаваме, затова и снегът пристига с категоричното намерение да освободи съзнанието ни от мисълта за калните улици и неугледните сгради в сърцето на града.
Миговете на самодостатъчност са важни, но ако преминем границата на комфорта с нея самотата ни задушава в силната си прегръдка и започваме да се изгубваме в догадки, които ни отдалечават от красотата на вечерта. Да си сам е страхотно преживяване, но при условие, че после има на кого да разкажеш за нея.
Когато преживяваш подобни състояния, не се осланяй на случайността. Тя е непредвидима и може да бъде както спасител, така и възможност да отидеш прекалено далеч, за да не мога лесно да те открия.
В моменти като тези само ме повикай. Вятърът, който никога не спи, ще запрати поредната вълна към брега, а аз винаги ще бъда там, за да те посрещам. Когато отново сме заедно, ще се целуваме, ще пием вино и ще препрочитаме етикета на бутилката.
Нима има нещо по-прекрасно от това?
Още от автора:
- Каквото има да става, ще се случи
- Ако любовта е ад, нека бъда в него
- Виното винаги е добра идея
- Да вдигнем тост за любовта
- За романтиката няма възраст
- Белезите от вчера са поуките, без които не можем
- Реалност, по-хубава от мечтите
