Иска ми се да вярвам, че всички ние сме все още добри хора. Такива, каквито сме се родили. И такива, каквито сме станали... Бедни, богати, малки, големи, слаби, закръглени, синеоки, работохолици, или безработни… Всички. С потекло или без.

Така, както ми се иска да вярвам, че кучето, пуснато свободно да тича в парка, независимо от породата, килограмите и стопанина му, също ще излезе добро, и няма да нападне децата ми.

Иска ми се да НЕ ми се налага ги уча на това как да се защитават от лаещи кучета и хора, без да знаят дали само лаят или хапят.

Иска ми се, но почти всеки ден се случва нещо, което прави задачата ми на родител все по-трудна. Както и вашата, ако сте родители.

Как ще реагирате, ако като нас за пореден път поръчвате любимата пица на детето си, а доставчикът използва това, че сте в тоалетната и му взима 80% „бакшиш“ без да покаже сметката, с бързината и ловкостта на гладно куче, за да не ви изчака. А после диспечерът ви предложи срещу измамата „парче пай за компенсация“ без нито веднъж да сте поръчвали такъв за последните поне около 100 заявки.

Подтикнати от желание за справедливост, решавате да покажете гражданска позиция и с идеята да предпазите и други родители от подобна измама стигате едва до заместник-управителя на пицарията, който ви казва, че ще санкционира служителя си, заради постъпката му, и че няма нужда да споделяте тази „грешка“.

Или пък, когато най-популярната фирма за пране на килими всеки път ви доставя „безплатно“ почти мокрия килим, винаги 10-на минути преди уговорения час, за да отбележат, че не сте си вкъщи, и да ви рекетират с начисляване на доставка следващия път. Която, разбира се, е по-скъпа от самата услуга. А вие сте си счупили краката да бързате и пристигате навреме, или дори няколко минути по-рано с изплезен език, но уви, бързането е било безсмислено.

А, когато поръчвате легло за детето ви, избирате го заедно с желание - по вид, размер, цвят, чекмеджета, цена и писмено потвърдена безплатна доставка, чакате повече от уговорения месец, и накрая ви поискат още 80 лева, за да ви го предадат до етажа. После се оказва, че „шофьорът не е разбрал“, малко се е „объркал“, и „можело да го уволнят за тази му постъпка“.

Всяка вечер с удоволствие купувате специална храна за уличните котки, а бабата от първия етаж се показва от тъмния си прозорец и стряска детето ви по пижама с пронизващия си глас приличащ на кучешки лай, защото: „Котките нямали нужда от внимание. Кои сме ние, че ще ги храним? Тя се грижила достатъчно за тях и те не харесвали нашите ласки и храна.“

А какво бихте обяснили на сина ви, който пада в отворено, необезопасено „мазе“ до игрището в хотела, избран за зеленото им училище? И срещу счупената му ръка, развалено преживяване още на първия ден, болка, стрес и заплатени около 300 лева за екскурзия получава съвет да си гледа в краката, когато подава топката към игрището само на няколко метра от него и „добре, че не си е счупил главата“.

Та, мили, добри доставчици, „заместник управители“ на популярни марки и фирми, организатори на училищни екскурзии, депутати без работа, журналисти, хабящи време в празни дискусии за измислени правила, и крещящи баби без работа…, защо не намерите нещо стойностно, в което да инвестирате и вложите усилията си (за умения за общуване не говорим)?!

За да не се налага постоянно да обясняваме на децата си как да се пазят от животни и хора - невъзпитани, вечно гладни и алчни като вас. Да запазват спокойствие, да не стават агресивни, но да могат да се пазят и отбраняват. И да знаят как да реагират поставени в такива ситуации.

Вместо да ги учим на любов и грижа, на състрадание, честност и човечност.

И защо не сложите намордници на служителите си и най-вече на себе си, и да ни оставите да дишаме спокойно в нашето лично пространство.

П.П. За жалост, в споделеното няма художествена измислица!

И за да не правя реклама на посочените фирми, както и да не използвам сайта за лични цели, но с желание да ви предпазя, можете да видите от кои услуги сме си патили в личната ми страница тук.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.

Още от Светла Иванова:

• Как да разберем дали има смисъл да сме семейство с човека до нас

• Халотерапията в солна стая, която ми помогна да се справя с алергията си

• Иска ми се!

• Липсват ми съседите!

• Трима мъже, на които искам да приличам

• Кучка или примадона?