Кирил Маричков е легенда. За легендите не бива да се говори в минало време. Те и да искат не могат да си отидат. Поне не наистина. По простата причина, че са оставили толкова много чрез своето изкуство, което не им позволява просто така да изгорят като свещици. Изкуството им ги издига над вятъра, променя атмосферното налягане, обръща небето наопаки, пренарежда звездите. И го прави с лекота, невероятна лекота, сякаш не е нищо сложно. Тези легенди, за които говоря, най-често не изглеждат като такива. Сред тях има едно вечно момче, неизменно усмихнато, весело и осъзнало с безпределна яснота, че никога няма да порасне. Защото не иска.
Кирил Маричков никога не се е държал високомерно. Никога не се е приемал за нещо повече. Обратно – на него му харесваше да подкрепя младите музиканти, да им дава криле, да ги държи за ръка по пътя, за тях той не желаеше да бъде сериозният господин Маричков. Напротив – за тях той беше Кирчо. Хлапето, което никога не се отказа от своите диви хрумки. В крайна сметка самият рокендрол е една пълна дивотия, в най-хубавия смисъл на думата. Именно затова музиката на "Щурците" винаги ще бъде автентичен стопроцентов рокендрол. Съвсем не само заради звука. Най-вече заради посланието си.
Посланието на тази музика е свободата. Свободата, за която живееше Кирил Маричков. Свободата, която той обичаше и на която служеше до последния си дъх. Така избра. Така реши. За какво иначе бе живял? Героите ни трябва да са автентични, да са истински и без маски, абсолютно излезли от всякаква роля и предпочели да бъдат себе си, защото само това има значение. Всичко останало е в живот без песни. Живот в тишина, който не пожелавам на никого. И сред пълната тишина е хубаво да чуваш поне как свири един щурец. За да знаеш, че има някой до теб, който ще ти подаде ръка и в лош за тебе час. За да знаеш, че не си сам.
Доста неща се изписаха от вчера до днес. Появи се изказването, че е можело Кирил Маричков още да е жив. Ако не беше паднал. Ако си беше стоял вкъщи, вместо да ходи по концерти. Това са пълни глупости. "Ако" изключва Господ. Рокендролът никога не си стои вкъщи. Той е игра на живот и смърт, в която само легендите умират на сцената. Няма време да бъдем предпазливи. Няма време да си дадем сметка на колко години сме. Няма и никакво значение. Приятелските грешки трябва да бъдат простени. Великите личности трябва да бъдат помнени. Винаги и завинаги. Доколкото зависи от мен – ще ви напомням за тях. Заклех се.
