Поредното издание на наградите „Оскар“ е вече в миналото и можем само да се радваме, че трудно разбираемите, силно субективни критерии на американската Академия при подбора на номинираните филми, ще останат извън фокуса на вниманието ни и темите ни за разговор за около година.
Но преди да се върнем към филмите, достъпни по киносалоните в нашите географски ширини, си струва да хвърлим един финален поглед към отминалия сезон на наградите. В него по-силно от всички останали изпъква едно заглавие и то не е на големия победител от церемонията в неделя, „Зелената книга“. Не, става дума, разбира се, за „Роди се звезда“.
„Роди се звезда“ – любов и трагедия като за „Оскар“
Сезонът на наградите стартира с началото на новата календарна година и всички букмейкъри отличиха лентата като големия фаворит на отличията „Златен глобус“. Коефициентите за победи на продукцията в категорията за най-добър филм, както и на Брадли Купър и Лейди Гага съответно в категориите за главна мъжка и главна женска роля, бяха смехотворно ниски.
Но очакванията за масова победа на „Роди се звезда“ изобщо не се оправдаха. Напротив, лентата беше почти изцяло пренебрегната и взе единствено „Златен глобус“ за най-добра оригинална песен – същата категория, в която напълно очаквано триумфира и на наградите „Оскар“.
Това беше ключовият момент от целия сезон на наградите, развръзката, след която стана ясно, че за пореден път раздаването на отличия за кино ще бъде серия от снобски прояви и безпредметно поощряване на филми, които достигат средно около 15-20 процента от човечеството. И това не изненада никого.
Но един човек с голямо име все пак се възпротиви. Двукратният носител на „Оскар“ Шон Пен написа в началото на февруари точна, красноречива и съвършено аргументирана статия в защита на „Роди се звезда“, в която поясни защо „в един честен свят“ лентата би обрала всички златни статуетки.
Ако имате високо мнение за познанията си по английски език, справка с Google бързо и лесно ще ви отведе до материала му. Аз самият не мога и няма да бъда толкова красноречив като него. Но ако все още сте в текущата статия, тук, с мен, ще напиша с мои думи защо в действителност „Роди се звезда“ е големият пропуск на американската Академия тази година.
Пен пише в материала си, че филмът на Брадли Купър е своеобразният последен шанс на Академията да възобнови нарушената си връзка с масовата зрителска аудитория по света – и е напълно прав. „Роди се звезда“ получи широко разпространение по киносалоните из цялата планета и прожекциите му продължиха от октомври до февруари дори в нашата малка балканска страна.
По този начин лентата се позиционира като антиподът на фаворитите „Зелената книга“ и „Рома“, които зрителите по киносалоните имаха възможност да гледат единствено в рамките на избрани филмови фестивали. До България двете продукции няма да стигнат изобщо до средата на март, когато в столицата ще имат няколко ексклузивни прожекции в рамките на София Филм Фест.
Но по-важни от всякакви сделки за световна дистрибуция, „Роди се звезда“ просто има безспорни художествени качества, които бяха непростимо пренебрегнати на наградите „Оскар“. На първо място, емоционалният заряд на лентата, постигнат чрез комбинация от прецизен, реалистичен сценарий и наелектризираща актьорска игра, е просто необясним предвид факта, че филмът е четвърти поред римейк.
В този аспект „Роди се звезда“ е безпрецедентен и исторически. Историята на киното помни много дълги и успешни поредици, но не и последователни римейкове на една и съща история с градиращ успех във времето. С цели три предшественика, лентата на Брадли Купър категорично си извоюва собствено място в историята и в сърцата на зрителите от своето поколение.
Лентата прави адекватни и точни наблюдения върху модерната попмузика, политиката на продуцентските студия и други въпроси, свързани с индустрията. Това не са предмети на политическа дискусия, с тях филмът не се опитва да трогне властимащите в Щатите или либералната опозиция. Затова и по всяка вероятност изгуби съревнованието в сезона на наградите с антирасистки филм за Америка през 60-те години и продукция за живота на мексиканска фамилия през 70-те.
Американската Академия и много други подобни инстанции забравиха в безумния си, напълно излишен стремеж към политическа свръхкоректност, че музиката – а и киното – са универсален език за всички нации. Повече от всичко „Роди се звезда“ ангажира и трогва с двамата си прекрасни главни герои. А през тях филмът представя и разглежда проблеми без никакъв политически оттенък, проблеми с дълбоко човешки корени и вечна валидност.
Джаксън Мейн, героят на Брадли Купър, е осъвременен архетип на класическа рок звезда. Той е жертва на психическите си слабости като артистична личност, които се манифестират през пристрастеността му към алкохола. Конфликтът на тези слабости с волята му към подобрение, която Али, героинята на Гага, инжектира в живота му, е изобразен съкрушително от безупречния Купър.
Брадли Купър – роден да бъде звезда, пред и зад камерата
Очите му буквално светват и изгасват в съответните моменти, а сниженият му тембър е колкото приятен, толкова и натъжаващ за слушане.
В представянето му няма капка преиграване. Той не имитира реална личност като Фреди Меркюри или Дик Чейни; той създава едновременен портрет на десетки реални личности от историята като Джим Морисън, Кърт Кобейн и много други легенди на музиката.
Не по-малко впечатляваща е Лейди Гага в своето амплоа. Певицата не бе никак чужда на снимачните площадки още преди „Роди се звезда“ и има в колекцията си от награди „Златен глобус“ за поддържаща женска роля в телевизионен сериал. Но няма съмнение, че звездата ѝ в киното се роди именно с „Роди се звезда“.
Във филма Гага пръска чар, енергия и надежда. С много малко грим и без абсурдно екстравагантните костюми от музикалните си клипове, тя е напълно убедителна в ролята на случайно момиче от улиците на американския Юг със скромни мечти за успех в музикалната индустрия. За това впечатление спомага дори несъвършения ѝ външен вид, асиметричните черти на лицето ѝ. Гага определено е била родена да изиграе Али и трябва да сме благодарни, че ролята ѝ е била поверена.
Гласът ѝ не подлежи на каквато и да е критика и повече думи за певческите ѝ изпълнения просто не са нужни.
Но с пропуснатата възможност да ѝ дадат „Оскар“ за главна женска роля Академията изпусна и шанса си да валидира една от най-добре изградените героини за последните години в киното от чисто феминистка гледна точка, тоест, да засвидетелства именно политическа коректност.
Персонажът на Гага, Али, е открита в началото на действието от героя на Купър и стартира възхода си в музиката, неразривно свързана с него. Но с течение на действието тя е тази, която поема и личната, и професионалната инициатива измежду двамата, а не той. Неговото падение ѝ позволява да се покаже и като грижовна съпруга, наред с чутовните ѝ музикални подвизи.
В крайна сметка тя се оказва последната опора на Джаксън и последната му свръзка с живота, а в професионален план достига върха с награда „Грами“ и рекордни продажби на албума си. С други думи, в рамките на филма Али извървява целия път до това да бъде силна, независима жена, при това без никаква дразнеща показност, а единствено с човешка топлота и неумираща обич към ближния си. И въпреки тези качества на сценария и завладяващата игра на Лейди Гага в ролята, Академията предпочете да я пренебрегне.
С това не искам да кажа, че представянето на победителката Оливия Колман във „Фаворитката“ не си е заслужавало наградата „Оскар“ – дори напротив! Тъжно е, че някоя от двете трябваше да бъде пренебрегната в звездната вечер, но по мое мнение това не трябваше да бъде Гага.
Чрез „Роди се звезда“ в действителност се родиха няколко звезди. Брадли Купър се утвърди като толкова способен режисьор, колкото и актьор, а Лейди Гага показа, че за таланта ѝ граници просто няма. Американската Академия реши да ги пренебрегне за своя собствена сметка – защото популярността на този филм и неговите звезди ще надживее с много раздаването на тазгодишните награди „Оскар“. И така следва да бъде в един честен свят, за какъвто мечтае Шон Пен.
