Осиновена съм и вече мога свободно да го кажа!
Преди около 25 години разбрах. В една преходна възраст, в 8-ми клас. По неподходящ начин. От моя съученичка. Знаете, че детската злоба може да бъде голяма. Тя използва нецензурни, неприлични думи в яда си. Преживях го тежко, плаках…
Поставих си за цел да намеря майка ми. Не защото родителите ми бяха лоши хора, светла им памет. Напротив! Винаги ще им бъда благодарна за грижите и обичта!
Всеки знае, че е трудно човек да живее с тайна, каквато и да е, с нещо прикрито, с вътрешен тормоз и борба.
И всеки има право да узнае истината, и особено в такъв случай - как е започнала историята му, от къде са гените му, има ли наследствените заболявания, и най-вече от къде са корените му…
И си поставих за цел да я намеря.
Търсих я дълго. 25 години. После разбрах, че и тя ме е търсила.
„Това което търсиш, търси теб“ както казва Руми (из уроците на Руми – персийски поет)
Не мога да изброя начините, по които съм опитвала през годините – роднини, близки и приятели, опити чрез държавни структури – съда, болницата, дома, администрацията в града, в който съм родена, частни детективи…
През годините все се сблъсквах с тайната на осиновяването и правилата, създадени от държавата. Информацията, която получавах беше частична, оскъдна, понякога невярна, друг път украсена по спомени, не обективна.
През тези над 25 години организирано търсене, допуснахме и няколко грешки. Стигахме до хора, които нямат нищо общо със ситуацията. На няколко пъти преживях подобни вълнения, в началото убедена, че съм намерила своята майка, но много бързо след това се разочаровах…
С годините се събра количество информация, от която отпаднаха измислиците, украсените неща и субективните спомени на мои близки. И когато в края на миналата година изплува за пореден път същото име – това на Елена, за пореден път не спях, вълнувах се, очаквах и се молих…
За разлика от всички останали случаи, за мое учудване, тя не беше в България. Това направи още по-трудно търсенето ми.
Благодарна съм на всички мои приятели и роднини, които се бяха натоварили със задачата да ми помогнат и да събират информация.
Има една песен, която свързвам с този период. Записах в студио християнската молитва с хора към БАН „Господи помилуй“, която после нарекох „Молитвата, която сбъдва желания“. Вече разбирате защо.
Дано моята „Молитва“ сбъдне и вашите желания!
След последната информация отново не можех да спя. Изпитвах неувереност, мислих си какъв човек е тя, имах съмнения… вътрешно вярвах и се надявах, че ако е като мен – всичко ще се нареди… В същото време се подготвях да бъда готова за всякакви варианти.
Разбрах, че в живота колкото и труд да хвърлиш, нямаш ли и малка доза късмет, нищо не се случва.
И също, че колкото и да си подготвен за нещо - никога не се знае какъв ще е резултатът.
И така, Слава Богу, един ден телефонът ми звънна с немски номер. Искаше ми се да викам, да скачам, да плача, имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне… Същото ми каза, че изпитва в момента и тя!
Все едно слушах моя глас отсреща. Същия тембър, същите вълнения… Последваха дългите разговори до среднощни часове, вълнението, очакванията, първата среща…
Оказа се прекрасен, добър човек и в момента отношенията са ни като на истинска майка и дъщеря.
Благодаря на Бог, на живота, на съдбата, на Вселената, на родителите, които ме отгледаха, на всичките ми роднини и приятели за подкрепата, на семейството ми, на силата в себе си и умението ми да прощавам! И на Нея за това, че сега я има!
Обичам те, мамо!
А в откъса от предаването "На кафе" можете да чуете цялата история на Светла Иванова за дългия, но смислен път към истината и силата да намериш своята истинска майка (бел. ред.)
Прочетете още от Светла Иванова:
- Каква баба бих искала да стана
- Медицинска или човешка грешка?
- Моите начини да изглеждам умна
- По работата им ще ги познаете
- Молитвата, която сбъдва желания!
- Всяко нещо има своето време
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
