Робството в капана на натрапливите мисли

14.04.2019 18:00

Ум царува, ум робува, ум патки пасе. Народна мъдрост

Под една или друга форма мислите ни ни съпровождат през целия живот. Да мислим разумно е благодат, ключ към верни и мъдри решения, път към свободата от чужди заблуди, от външни влияния и зависимости. Но понякога парадоксално попадаме под властта именно на собствените ни мисли – и те като че заживяват свой живот, започват да ни притежават и постепенно да отнемат силата ни, спокойствието ни и правото ни на избор.

Тогава, като хамстери в ментално колело, се завъртаме мъчително в порочен кръг. Попаднали в мисловен капан, ставаме роби на недоизказаното и премълчаното, а то, набрало сила от собствените ни страхове, несигурност и неувереност, заживява свой живот и неуморно създава въображаеми сценарии в главата ни, в които участваме до преумора, като че против волята си.

Хороскопът за НОЕМВРИ: Всичко зависи от теб!
На фокус

Сред Цветята на Бах лекът за това нелеко състояние идва от цветовете на белия кестен. Ето как представя нуждата от него Едурд Бах: За онези, които не могат да попречат на нежелани мисли, идеи и аргументи да влизат в ума им. Обикновено това става по време, когато интересът им към моментната ситуация е недостатъчно силен, за да ангажира вниманието им. Повтарят се тревожни мисли, които, дори и да преминат за момент, се връщат отново. Това мисловно зацикляне причинява терзание. Наличието на такива неприятни мисли нарушава вътрешния мир на човека и му пречи да се съсредоточи върху работата си или върху радостите на деня.

В такова състояние главата ни обръща гръб на сърцето, мислите започват да противоречат на чувствата и емоциите ни и става трудно, като че дори невъзможно, да постигнем вътрешно единодушие и да се помирим със себе си, камо ли със света. Оглушаваме и ослепяваме и за вътрешната си истина, и за света около нас тук и сега.

Още от Авторите

Тази ни непрестанна мисловна „заетост“, тази наша вътрешна зависимост се подхранва и от стремежа ни към перфекционизъм, от нуждата ни да променяме и да подобряваме до безкрай онова, което (не) сме казали и направили, забравяйки, че „най-доброто е враг на доброто“ (руска поговорка). Подхранва се и от нетърпението ни да приключим, и от склонността ни да отлагаме или да преотстъпваме на други решенията, които ние трябва да вземем, добруването си, което всъщност е най-вече наша отговорност.

И тъй като предизвикателствата не са случайни, тази болезнена ментална въртележка ни предизвиква да укротим тревожния си ум и да се научим да изплуваме от мъчителните обърквания, които той поражда. Предизвиква ни да открием онова вътрешно време и място, където чуваме необезпокоени вътрешния си глас и където умът ни е на сърдечна честота. Предизвиква ни да не участваме в дребнави спорове, но и да общуваме открито с другите и да не преглъщаме онова, което „ни е на езика“ – когато то е от душа и изразява нашите разум, чувства и вътрешен усет. Предизвиква ни да се научим и да се свързваме, и да се отделяме – от хора, разговори, ситуации, конфронтации. За да бъдем на себе си.

Вкусно
Бърз ябълков щрудел

Ах, че вкусно!

Учи ни и да не вдигаме излишен шум, а да (си) даряваме тишина – и външна, и вътрешна. Защото тя лекува и нас, и онова, до които животът ни докосва.

За да можем да отворим ума и сърцето си за онова, което идва при нас отвътре, свише, отвъд човешките ни представи за добруване. И да се освободим от вътрешната си мъчителна тревожност – защото най-много искат, но най-малко могат да приемат онези, които се страхуват и които се съмняват.