Всички до един изпитваме човешката нужда любовта да бъде благосклонна към нас. Не просто да се влюбим, а да получим ответ на всички онези желания и очаквания, които ни отличават като живи същества.
Животът е истински пълноценен и щастлив, когато го живеем от името на „ние“. Да, сложно нещо е любовта, тя трудно може да се изрази с думи, но пък на какви велики дела е способна. Дори когато се изгубваме в нея, ние откриваме истинското си „Аз“, готово да понесе изпитанията на времето. Усещането, че не сме сами, че има кой да ни подкрепя, ни зарежда със завидния ентусиазъм на младостта, от която много хора пропускат да се възползват по най-ефективния начин.
Сам по себе си за целия огромен свят може да си незначителен, но когато си с някого, ти се превръщаш в свят за другия.
Докато се взираш в хоризонта, виждаш очите му. Докато залезът се спуска, за да положи деня в скута на нощта, знаеш че тази нощ няма да остане безразлична и ще използва целия си чар, за да те накара да подадеш ръка, да целунеш, да кажеш или да премълчиш нещо мило.
Говорим си за...
Покорим ли душата, ние вече владеем и тялото. Опознаваме го с всеки следващ ден от календара, чиито листове се сменят с бързината на светлината. Времето е ограничено за хора, които трябва да дадат всичко от себе си в името на заветното „ние“.
Любовта е магьосница, защото единствено тя е способна да превърне реалността в нещо по-хубаво от мечтите.
Дори когато съмненията и тревогите ни спохождат неканени, двама намират верния начин да се справят, да станат още по-силни в намерението си да се обичат.
Да направиш от една къща дом е постижение. Любовта харесва хармонията, а не скъпите удобства. Домът е там, където „ние“ намираме спокойствието, напук на предизвикателствата вън.
Няма разстояния. Те спират да съществуват, когато означаваме толкова много за някого. Загуби ли се единият, с него се изгубва и другият, а това е удивителният начин да търсят верния изход от всяка притеснителна ситуация заедно. За любовта вчера няма никакво значение и не се тревожи за утре.
Случва се да обичаме много пъти. От влюбване никой не е застрахован. Но единствено любовта може да разбърка душата до такава степен, че „ние“ да се превърне не просто в начин на живот, а в средство да черпиш с пълни шепи от времето, което ти е дадено.
Тогава дори календарът от стената завижда.
Още от автора:
- Маса за двама
- Две пораснали деца с побелели коси, които не престават да се обичат
- „F 63.9“ или любовта като диагноза
- Далеч от уморените думи
- Любовта като стратегия
- Който обича, винаги намира начин
- Радвай се на чуждото щастие, за да расте твоето
