Всичко започва от гаджето и всички започваме от гаджето. Избираме едно от гаджетата си, или ако връзката ни е хипер романтична, само едно гадже и продължаваме да градим. Живеем заедно, ти отиваш при него или той идва у вас, започвате да имате общи сметки, общи планове, ходите на гости у вашите или у техните, а по Коледа гледате „Сам вкъщи“ на канапето. Купувате две, а не една четка за зъби и два пъти повече тоалетна хартия, разбира се. Цъфтите. Улягате. Намирате си зона на комфорт. Умишлено удължих описанието на идилията, защото да живееш с някого, когото харесваш е много яко.
„Гаджето“ е период от пътуването и развитието на вашата връзка.
Но понякога зацикляме на „гаджето“ и никога не стигаме до „жената“. Искам да кажа, че е хубаво да си гадже, но е прекрасно да си жена, а „прекрасно“ е превъзходна форма на „хубаво“.
Искам да кажа, че има връзки, които просто остават в етапа на „гаджетата“ и не че това е лошо, ама е малко странно да си на 40 години и да сте гаджета с някого, с когото излизате от десет години. Какво чакате да се случи ? Знак от съдбата да предприемете „следващата“ стъпка, ли ?
В този живот няма задължителности, освен смъртта и данъците. Но се замислих, какво означава да излизаш с някого, да сте гаджета, да „ходите“ години и да не направите следващата крачка. Нали ме знаеш, че съм малко краен и ще го кажа – струва ми се супер тъпо.
Ако се мъкнеш с някого 5 години или десет години и сте още гаджета - има две възможности. Първо – един от вас, или и двамата ви, ви е страх да се разделите и просто се носите по течението, защото алтернативата на това някой да каже – "Какво по дяволите правим и до кога просто ще си „излизаме“!?" е да се разделите. Разделите са тъжни, тегави и разбишкват всичко, но най-вече комфорта, който сте си създали. В един момент човек става толкова циничен, че е съгласен да търпи посредствена връзка в името на това да му е спокойно и подредено.
Питаш се дали имам нещо против гаджетата? Не бе, нямам. Идеални са.Даже мисля, че дори и когато имаш жена, тя трябва да ти остане „гадже“ завинаги. Не да улягате и да спрете да правите нещата, които сте правили, когато сте били гаджета. Напротив. Проблемът ми е, че е инфантилно вечно да се носиш с такъв статут – Гадже на Станимир. Той, Станимир, вече стана на 100 години, вие още сте си гаджета. Да не сте в 12-ти клас ю!?
Мисля, че когато зациклиш на фазата „гаджета“, тогава приемаш, че гаджето ти, демек мъжа до теб, не те избира. Не те избира окончателно, всеобхватно, всецяло. Или не иска, или не може, или не смее. И това е жалко. Още по-жалко е, че това е оценка за теб. Казва ти – искам да сме гаджета, но не искам нищо повече. Той може да те успива с всякакви неща. Сигурно ти казва, че сватбата е отживелица, сигурно ти казва, че един подпис не променя нищо. Ми, що не го направи, като не променя нищо?! Или сигурно ти казва – "Нека не усложняваме нещата и нека не променяме хубавата ни връзка". Ти сигурно чуваш това, но ето това, което той действително си мисли – "Страх ме е! Страх ме е от обвързването, страх ме е, че ще се промениш, че ще ме преследваш с аргумента – Аз съм ти жена! И няма да ми дадеш да дишам, страх ме е че ще стана зависим от теб, страх ме е, че един подпис ще ме ангажира."
Ангажиментът към „жената“ означава още повече усложнения, ако решиш да спреш да имаш ангажимент към гаджето. Не, че е решил, ама човек никога не знае.
Пак да поясня, всеки човек има право да е несигурен, да не знае, какво иска и да не знае кого иска. Нашите чувства, за съжаление, не са природни закони и не винаги са неумолими. Понякога избледнават, изчезват или се засилват, пламват. Ние не можем да бъдем железни декларатори на добра воля и вечна отдаденост и лоялност, но когато не си сигурен в нещо, или в някого – просто напусни. Така го виждам аз. Кажи – не мога, не искам. И напусни. Така би направил един зациклил мъж, но все пак мъж.
Какво би баправила ти? Ако ти е оферта да си вечното гадже на някого – ок. Но не толерирай мързела и апатията заради идеята, че в този момент няма нищо по-добро за него от теб. Жената е превъзходна форма на гаджето и всяка жена заслужава да бъде превъзходна за един мъж, но и всяка жена трябва да изисква това от един мъж. Без да се молиш, настояваш, тръшкаш, поставяш срокове и условия или използваш картата, че ти толкова си инвестирала в тази връзка, а той сега какво прави!? Ами да не си инвестирала. Никой не дава гаранции. Просто се слушай и отглеждайте заедно връзката си. Виж се, виж го. Опознай го. Слушай интуицията си. Виж му миналото и не мисли, че ако до сега е действал по един начин сега ще започне да действа по друг. Дай му време, дай му и шанс, но не го оставяй да те държи висяща, да те държи гадже.
Иначе ще свикнеш да приемаш не нещата от живота, а полунещата от живота. И не забравяй, че липсата на обвързване не е наличие на модерно мислене, а просто липса на топки.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
