Разглезих детето си твърде много, какво да правя?

29.09.2020 07:00

Господ е измислил родителската любов, за да оцеляват децата. Защото са беззащитни.

Обожаваме децата си, как да не им позволяваме всичко като са толкова умни, красиви, забавни?

Невъзпитаните, лигавите, капризните, тези, които се тръшкат и будят възмущение, те са децата на другите, не нашите.

Дали обаче не сме заслепени от родителска любов и не се усещаме, че също имаме пропуски във възпитанието? Ето някои признаци, които показват, че май сме прекалили с глезенето и рискуваме нашето дете да се превърне в досаден лигльо, когото всички избягват.

Детето системно не зачита забраните ви. След втората-третата година децата придобиват чувство за самостоятелност и демонстрират това като отказват да се подчиняват. Стават и агресивни, което до някъде е здравословно, човек трябва да се научи да се пази и да отстоява позициите си.

Затова не реагирайте прекалено, ако е счупило някоя играчка или е скъсало тапета, нека си излее агресията. Ако чува постоянно думата „не” тя се обезсмисля.

Но трябва да има строги правила, които да не се нарушават в никакъв случай. Като например да не се удрят другите хора, да не се излиза без придружител от вкъщи, да не се пресича улицата и други жизненоважни. Запазете вашето твърдо „не” именно за тези случаи. Ако и тогава не се вслушва в наставленията, прекалили сте с либералното родителство.

Разглезеното дете си личи отдалече –то е вечно недоволно. То е толкова презадоволено, че вече нищо не го радва. Иска още и още и все не му стига. Нещо повече, то постоянно избухва за щяло и нещяло, крещи, тропа с крак, скубе, удря, хапе. И защо не, като знае, че ще му се размине както всеки път.

Егоизмът е другата характерна черта на разглезеното дете. То категорично отказва да споделя играчките и храната с другите си братя и сестри, с приятелите си. Защото е научено, че то е най-важното и единственото на света.

Най-ярката черта на разглезеното дете е смяна на ролите родители-деца. То се е превърнало в малък господар, опитва се да ви контролира. Установено е, че когато родителят е твърд (не деспотичен), децата са спокойни, че имат опора, човек на когото може да се разчита при всички обстоятелства.

Огъването пред всяко несъстоятелно детско искане и каприз издава мекушав характер, липса на авторитет и детето е несигурно. Стига се до момент, в който родителите се манипулират от децата си, или още по-лошо, ролите се сменят. Децата определят правилата. Разбирателството с децата е друг въпрос, съпричастността към проблемите дава увереност на малките.

Ако детето не е самостоятелно дори след четвъртата година, постоянно е „залепено” за майка си и не се заиграва само, прекалявате с глезенето. Притеснително е и ако вече поотрасналото дете не знае как да се държи на обществено място и разваля настроението на околните в хотели, ресторанти, на гости.

Детето не помага вкъщи. Никой не обича домакинската работа, още по-малко децата. Но ако поотрасналото дете изобщо не се включва в подредбата на дома и особено на собствената си стая, значи му позволявате твърде много. А липсата на хигиенни навици е най-лошата услуга, която може да направите на децата си.

Децата ни се нуждаят от любов, нежност и разбиране, за да са здрави и щастливи. Нашата върховна родителска цел е да им ги дадем, но без да прекрачваме тази тънка разделителна граница, зад която стои прекомерното разглезване. Което не е добре и за двете страни.