Разбира се, че размерът има значение!

04.03.2022 13:46

Готова съм да споря и да доказвам. И само много глупавият няма да се съгласи с мен, а ще тропа с краче или ще помпа мускули. Не знам кой пръв и кога е обърнал внимание на това, вероятно нейде в дълбоката древносте възникнал спорът, закачката, насмешката, но си битува и до днес. Подхвърляме си го къде на шега, къде наистина, къде като злостна обида, къде като демонстрация на самочувствие. Просто крилата фраза за различни ситуации. Понякога като хвалба, друг път като примирено свиване на рамене. Не може да не сте го чували, дори да не сте го потребявали.

Аз често го използвам. Например като ми предложат торта с въпроса колко голямо да е парчето. Или като пробвам някоя дреха – предупреждавам, че ми трябва нещо, започващо от програмите след полунощ, от ХХL нагоре, не че и ХL не ми е по мярка, но смях да става.

Размерът, общо взето, си е важен. Защото ние мерим всичко. На кило, на метър, на обем. На степен на усещане. Това е голямо чувство, голяма любов или голяма омраза. А онова е малко удоволствие, малко напрежение, малка правда или неправда. И всичко е според собствените ни мерки. Няма друг начин.

Ако някой те е наранил много, е твое лично усещане, той може да си мисли че мъъъъничко не се е държал прилично с теб. Ама какво толкова? Повишил ти е тон, избухнал, защото е действал първосигнално, на другия ден е забравил и се диви защо има промяна в отношението ти към него, тоест ти излишаш кривия. В неговите очи. В твоите той е огромна пропаст, която няма как нито да прескочиш, нито да прехвърлиш мост над нея, нито да я запълниш с прошки-мошки, защото зейне ли веднъж – прошка няма. Според мен.

Още от Авторите

Иначе толкова хора познавам, дето животът им е пълен до празност с такива зейнали ями. Ама те ги подминават, пренебрегват съществуването им и тичкат по ръбовете им, необръщайки внимание на камъчетата, които се сипват под крачетата, държейки се за някоя немощна тревичка на минало „обичам те“. Защото това „обичам те“ е пропаднало безнадеждно и неизбежно в сопването, в дръпването, в крясъчето от изпуснати нерви. Да си изпускаш нервите е много опасен размер. С натрупването става огромен. Проблем. А големите проблеми са лоша работа. За отделния човек. За отношенията между двема, все едно на каква основа са. За мястото в обществото. Абе – за всичко.

Ето ви го размера – малкото камъче обръща каруцата. Голямата. Напълнена с кой каквото е събирал и смятал да пренесе през времето и през пространството. Трупаш в една връзка радости, мечти, въжделения, проекции на възможности за развитие, хубаво ти е, пълно ти е, и изведнъж – упссс! хряааассс! – една крива дума, един крясък, едно смотоляване, една лъжа (пази боже!) я обръщат и всичко е разпиляно. И пропиляно. Не може да го събереш, най-малкото защото то вече изобщо не е същото.

И само вятърът на живота (благословен да е!) развява хубави моменти, които вече не са чак толкова хубави, красиви думи, които вече звучат кухо, съкровени моменти, които не искаш даже да си спомняш, из трънаците на времето и пространството. Дрипи впрочем. А кому са нужни дрипи, макар и цяла кола?

Разбира се, че пак ще си събираш и чувства, и отношения, и любов. По мярка. И няма да се хвърляш на голямото по обем, а мънинко по съдържание. Ще преценяваш, това се учи след няколко обърнати каруци. В този живот размерът има огромно значение. Размерът на познанията, на знанията, на паметта, на асоциативните връзки, на културата и възпитанието. Аз по тия обеми си падам. Без тях – нищо не става. Дори другото, за което си мислите.

Скъпият се промъква покрай отворената врата на хола и вика: „Не влизай в кухнята!“ Знам, че е купил торта за рождения ми ден и я крие в хладилника зад кофичките кисело мляко. Тортата е малка, като за двама души, но е най-огромната на света за мен. Защото е любимата ми – едно такова парче си поделихме на първата ни среща, която даже не беше среща, но беше Начало. На нещо мноооого голямо. Помежду ни. Още ли мислите, че размерът няма значение?

Прочетете още от Маргарита Петкова: