Българката е изключително ощетена откъм романтични жестове жена и това е горчивата истина, която е крайно време да погледнем в очите!
Не мога да си обясня кога, как и защо се поражда този феномен на тотално неглижиране към българката, но със сигурност е далеч назад във времето. Само това може да обясни защо и до ден днешен нашенката е примирена със зюмбюлчето в целофан за 8 март, саморъчно направена от децата ѝ картичка за същата дата и нещо полезно, от което тя има нужда, като подарък за рождения ѝ ден.
За Коледа подаръци няма, защото е по-важно да се платят сметките, да се стегне къщата за празника, да има маса, натежала от пържоли, алкохоли и салати, които нашата предана домакиня сама е приготвяла в продължение на поне един ден.
Българката толкова се впечатлява, като получи неочакван букет цветя, че го снима и споделя във фейсбук, за да види останалия свят, че чудото на романтичния жест все пак се случва, пък ако ще и тоя букет да ѝ е от колегите по повод именния ден.
Българката до такава степен е свикнала с неглижираното отношение към себе си, че вече сама не вярва, че заслужава и има право на романтични жестове, комплименти и подаръци без повод.
Тя ще махне с ръка и ще заяви, че това са пари на вятъра, има си всичко и ще продължи с хилядите си задачи, защото в последните години (или ще е по-точно да кажа векове!) нашенката се превърна в истинската супер жена! Тя не просто готви, чисти, поддържа дома и отглежда децата, а работи наравно с мъжа си и често дори вкарва в семейния бюджет повече средства от него. Само че вечер след работа той се опъва на дивана с дистанционно в ръка, а жена му изкарва още една работна смяна пред печката, пералнята и сушилнята.
И ето, че неусетно е настъпил 14 февруари – най-бурната дата в календара, когато българските мъже се надпреварват да обясняват как любовта не трябвало да се почита само един път в годината. Чудесно, ама вие нито на 14, нито на 15 или 28 февруари, май, април или ноември не правите изненади на половинките си с нещо цветно, шоколадово или недай си боже благороден метал в стилна опаковка с панделка и картичка-сърце.
Не, вие без умора всяка година ще повтаряте, че не вярвате в чуждоезични празници, любовта не е в подаръците, цветята са пари на вятъра, а плюшените играчки са за деца.
Българката, от своя страна, вече пее същата песен, не за друго, а защото се е уморила да очаква и да се разочарова. Затова предпочита сама да се убеди, че комплименти и жестове на внимание не ѝ трябват, важното е да сме здрави.
Работата обаче е там, че всяка една жена на този свят заслужава да ѝ се засвидетелства внимание и любов, даже има жизнена нужда от това. И въпросът дори не е в парите, поводите или нещо друго, а в желанието.
Липсва ли то, оправданията са много и винаги изглеждат крайно достоверни в очите на казващия ги.
И разбира се, че любовта има нужда от празник. Защо да няма? С какво е по-различна от всичко останало, които празнуваме? Изобщо не е нужно да издребняваме кое било католическо, кое не знам си какво, изберете си една дата и нека тя да е вашият личен любовен ден.
Вместо заключение – мили дами, драги българки, спрете да се задоволявате с нищо! Не се страхувайте да имате изисквания, да си казвате какво искате, да имате очаквания. Най-вече спрете да си мислите, че не заслужавате букет проклети рози. Няма как да очаквате друг да ви уважава, ако първо сами не цените себе си.
Още от Лилия Дюлгеров:
-
Животните не са деца и децата не са животни
-
С усмивка на уста и цигара в ръка: по-забавната кралица (за която обаче не знаем много)
-
Държавата, в която няма нужда да купуваш дрехи (защото ще ти ги подарят!)
