Всеки ден се събуждаме с идеята за ново начало. Тревогите си отиват с нощта, защото тъмнината има способност да човърка в собствената ни съвест и да върти сънищата ни на шиш. Докато пием кафето си, правим обещания пред самите себе си. В отражението на огледалото сякаш виждаме идоли, пред които се заклеваме да изпълним обещанията до едно.
Чуждото щастие може и да не е наша отговорност, но безспорната истина е, че собственото ни щастие – това са другите. Когато направим нещо за тях, самите ние изпитваме наслада. За предпочитане е, когато се взираме в огледалото сутрин, да виждаме усмихнатите си лица.
В отделеното време за другите винаги има смисъл.
Ако искаме повече, отколкото даваме, денят е дълъг и тягостен. Ако даваме повече, отколкото искаме, пролетните часове ще ни изпълват с радост и оптимизъм за всичко, което предстои да се случи.
Говорим си за...
Хората са различни и от всеки има какво да научим. Съдбите ни се преплитат, свързани с невидимите нишки в ръцете на мирозданието и осъзнаването, че сме зависими един от друг до смъртта, ще ни направи по-мъдри във вземането на решения, в изричането думи и в начините, които ще използваме за постигане на целите си. Целта е субективно нещо, но посоката винаги е една – напред по пътя на живота, в името на красотата и любовта.
Собственото ни щастие зависи от уважението, което получаваме от другите. Не защото сме водени от криворазбран егоизъм, а защото когато някой ни се усмихва от другата страна на пътя, това ни приближава до истината и смисъла на самото пътуване. Няма лично очакване, което да не зависи от някого. Този някой не трябва да бъде пренебрегван, ако стремежът ни е обвързан с благородни намерения.
Светът е малко и уютно място, но стига за всички ни. Трябва да се стремим не да променяме него, а себе си като нагласа, като отношение, като начин да се заявим достойно пред него. Вещите не могат да бъдат наши приятели. Те могат да ни носят само тъга, ако невъзможността да се обградим с тях ни кара да стоим намръщени сутрин пред огромните си огледала.
В една популярна българска песен по текст на Орлин Орлинов се пее: „Най мъчно се понася чуждо щастие, за нас е горест чуждата любов…“ Ако искаме да бъдем щастливи, не е възможно да се чувстваме по този начин. Простичките неща в живота винаги са повод за голяма радост. Щастливите хора са удовлетворени от онова, което имат, а нещастните се тревожат за онова, което им липсва. Когато се радваме на чуждото щастие, нашето не спира да расте.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Любовта никога не звъни два пъти
- Там, където винаги ще ни има
- Нищо не е идеално, но във всичко има смисъл
- Празнувай любовта, обичай живота!
- Любовта винаги е сега и никога утре
- Перфектните (не)познати
- Целувка за вчера, прегръдка за утре
- Стъпвай уверено, гледай към звездите
- Още една крачка към възторга
