Първо се притесних, че съм закъснял с този текст. Викам си – край изпуснах всички възможни срокове! После си дадох сметка, че дълбоко греша. Когато и да се пише и говори за “Queen’s Gambit” („Дамски Гамбит“) винаги ще е навреме! И винаги е време да го гледате! Започнете ли, няма да можете да спрете. Хич няма да се учудя, ако в скоро време придобие култов статут. Това е история, която ще ви грабне още в началото и няма да ви пусне до края! Не, не съм се въоръжил добре с банални клишета, казвам какво ще ви се случи, за да сте подготвени!
Просто е невъзможно да не ахнете, впечатлени от майсторството, използвано във всеки един елемент от състава на този минисериал. Седем епизода, въплъщаващи в себе си толкова красота – като започнем от самата атмосфера, ситуирана в средата на петдесетте и шейсетте години на миналия век, и преминем през низ от детайли като архитектура, костюми, грим, дизайн и прочие.
Това всъщност е най-малкото. Аз лично бях пленен от самия сюжет, базиран на едноименния роман на Уолтър Тевис. Едно обикновено момиче на име Бет Хармън (в ролята Аня Тейлър-Джой), останало сирак сред трагичен инцидент и изправено лице в лице с живота, с ужаса на това да израснеш в сиропиталище. Да си сам, напълно сам сред една враждебна, отблъскваща действителност...
Какво ти остава тогава? За какво можеш да се захванеш, та да оцелееш? Не съществува по-здрава опорна точка от таланта, даден както в случая – свише. Бет има дарба. Владее шаха до съвършенство. И е зависима от своите любими транквиланти. Чрез тях тя буквално вижда как шахматните фигури се местят в съзнанието ѝ и разкриват пред нея нови и нови ходове и стратегии. Впрочем един от най-прекрасните визуални детайли, на които съм се натъквал. Трябва да се види, няма как да се опише.
Любовта на Бет към шаха съвсем спокойно би могла да бъде сравнена с наркотична зависимост. И докато битието ѝ малко по-малко се разпада, тя печели турнир след турнир и доминира все повече и повече в една игра, в която жените са повече от подценени и никой не ги приема насериозно.
С други думи, „Дамски Гамбит“ прави на сол всички стереотипи и руши общоприетото статукво. Това е сериал, които излиза извън рамките на общоприетото и рисува отвъд тях потресаващи, величествени картини. Това е сериал, който не бива да гледате, докато ядете чипс или си гладите дрехите. Така едва ли ще се получи. Тук цялото ви внимание е необходимо, за да вникнете в посланието. Послание, което бих резюмирал така:
Гениалността е дрога, от която не се налага да се отказваш. Обратно – трябва да затънеш в нея. До шия. Да се удавиш в недрата ѝ без боязън и да удариш дъното на собствения си апогей. Да бъдеш ти. Въпреки рокадите на реалността. Шах. И мат.
Пускайте бързо Нетфликс.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- „Живеят само влюбените, останалите просто съществуват...”
- От сърце за хората с увреждания
- За втория локдаун и куража, който ни е нужен
- „Пепел върху слънцето“ – един филм за пределите на човека
- COVID-19: вирусът на самотата
- Какво стои зад вратата, където се крие страхът?
