Болестта е много повече от болно тяло. Достатъчно време преди да се прояви в тялото ни чрез някакъв физически симптом, тя ни дава един или повече знаци за себе си.

Този знак може да бъде мисъл, която ни притеснява, тревожи ни, не ни излиза от ума. Този знак подсказка може да бъде и на езика на чувствата и емоциите ни: загуба на радост, прилив на тъга, апатия, отчаяние, обезверяване, раздразнителност, гняв. Може да се прояви и като траен или временен дискомфорт в състоянието и поведението ни - стеснителност, избухливост, нетърпеливост, обострена критичност, свръх услужливост, несигурност, умора, нежелание за обичани или обичайни за нас неща. Може да предизвика вниманието ни чрез житейска трудност, криза, конфликт…

И ако сме будни навътре, а не само навън, ако сме чувствителни и внимателни към себе си и към другите, ако не подценяваме истинния и добронамерен език на мислите, емоциите, чувствата ни, на психиката и тялото ни, чрез които ни говори душата ни, тогава ще можем навреме да усетим кое ни е вповече, кое не ни достига; ще разпознаем какво е нужно да променим - като нагласа, като отношение и поведение, за да дойдем на себе си и да стъпим на пътя на здравето си.

Ще усетим къде е нужно да се забавим, а къде - да не отлагаме излишно; къде е нужно да проявим повече толерантност, а къде - да не бъдем ненужно отстъпчиви; ще усетим кога е време да се доближим до другите, да станем по-достъпни, а кога - че жадуваме повече време насаме със себе си, в тишина и покой, за да успеем да чуем вътрешния си глас.

Ще разпознаем кога сме започнали да притискаме ненужно себе си и другите, но и кога не се заявяваме достатъчно ясно, не отстояваме границите си, желанията и интересите си.

Снимка: iStock

Не сме го учили в училище, не е и популярно това разбиране за болестта, но всъщност тя не е наш враг.

Болестта е криза, болка, дискомфорт - но не е случайност, лош късмет и наказание. Защото болестта е божествен зов за промяна.

Болестта ни подсказва - в началото тихо, деликатно и фино, но ако не чуем гласа й - все по-силно и настойчиво, че някъде, в отношението си към себе си и другите, започваме да грешим. Започваме да оглушаваме за душата си и тръгваме по път, който ни отдалечава - от радостта, от любовта, от мира, от истината за нас, за другите и за света.

Животът е разнообразен, многоцветен и променлив, ние, хората, също. Няма човек, който да върви само напред и нагоре.

Животът е танц - стъпки две или повече напред, една или повече назад… Правим грешки и се учим от тях, падаме и ставаме, караме се и се сдобряваме, губим се и се намираме.

И болестта, както и всяка житейска криза, е част от тази божествена хореография. Тя е преживяване, което ни помага, отвъд болката и страха, да открием нова, все по-цялостна версия на себе си и на света. Преживяване, отвъд което, когато не се насилваме, а се грижим за себе си по внимателен, цялостен, уважителен и смислен начин, откриваме нови територии, вътрешни и външни, ново измерение на здравето, нов поглед към светлината и към света.

В мита на всеки човек болестта е част от слизането в “долната земя” - там, където са чудовищата, но където са скрити и съкровищата.

Там, където сме ги скрили ние от самите себе си - за да се осмелим да минем отвъд страха, отвъд вината, отвъд гнева и самотата. И след като сме боледували, а не преди това, се осмелим да оздравеем. След като сме се загубили, а не преди това - се осмелим да се намерим. Вече по-светли, по-истински и по-любящи. Не защото сме избегнали болестта, страха и тъмнината, а защото, преминали отвъд тях, сме се променили необратимо и сме прогледнали по нов начин - за себе си, за здравето и за светлината, скрита във всяко преживяване по пътя ни.

Снимка: iStock

Прочетете още от Илиана Смилянова:

• С чужди - драг, вкъщи - враг
• Менопаузата - да износим и да родим не друг, а себе си
• На какво ни учи лятото
• Съкровищата, скрити в рождения ни ден
• Съкровищата, скрити в рождения ни ден (втора част)
• Съкровищата, скрити в рождения ни ден (Трета част)