Настоящата статия е кулминация на много неща – на серията от професионални успехи на актьора, на когото е посветена, на конкретната му страхотна година, на моите развили се наблюдения върху филмовата индустрия през 2022-ра и върху кариерата на въпросния изпълнител. Декември е, календарната година приключва, а аз за втори път през последните седем месеца започвам да пиша за Том Круз.
Когато в края на май написах текст за изчезващия вид на филмовата суперзвезда, която може да привлече хората в киносалона само с присъствието си на афиша, и посочих какво прави Том Круз последния истински представител на този вид, нямах представа в каква степен актьорът ще докаже правотата на тезите ми. Тогава „Топ Гън: Маверик“ едва бе излязъл по кината и започваше да трупа приходи.
Седем месеца по-късно, лентата е най-доходоносният проект в киното за 2022-ра, а заглавието ѝ е сред номинираните в категорията за най-добър филм на всяка асоциация, академия или институт, който раздава награди. При все фантастичната работа на целия екип, работил по „Топ Гън: Маверик“, успехът му до голяма степен може да се сведе до един човек, без когото филмът никога не би могъл да бъде направен, камо ли пък в блестящия, скъпоструващ вид, в който излезе по кината.
Въпросният човек бе почетен на фестивала в Кан тази година със „Златна палма“, грандиозно посрещане и продължителни аплодисменти на крака за новия му филм. При все склонността на българския зрител да поставя знаци на различие между европейското и американското кино, във Франция очевидно знаят, когато легенда заслужава да бъде припозната за своя принос. Тази легенда е Том Круз.
С риск да повторя някои от аргументите ми от текста от май: ако Бенедикт Къмбърбач си бе тръгнал посред снимките на „Доктор Стрейндж“, ако Даниел Крейг бе отказал да се върне като Джеймс Бонд след „Спектър“, ако Сам Уъртингтън бе предпочел да приеме други роли вместо тази в „Аватар: Природата на водата“, всички тези филми, без изключение, щяха да бъде направени и без тях. И нещо повече: по всяка вероятност пак щяха да бъдат касови хитове.
Причината е проста – те не са звездите в тези продукции. Куентин Тарантино, човек със стократно по-големи познания и талант в сферата на седмото изкуство от моите скромни такива, заяви през ноември същото, което аз написах в гореспоменатия ми текст половин година по-рано: актьорите не са звездите във филмите за супергерои, супергероите са звездите във филмите за супергерои.
Е, Том Круз е звездата в „Топ Гън: Маверик“. Името на персонажа, Пийт „Маверик“ Мичъл, е известно на хората именно защото го играе Том Круз. И в ера, в която марките доминират над индивидуалностите, в която актьорите са просто инструменти в ръцете на всемогъщите студия, успехът на проект като „Топ Гън: Маверик“, центриран около една звезда, не е нищо по-малко от монументален подвиг. Това е подвиг за личността Том Круз, за филмовата звезда Том Круз, за продуцента Том Круз и за старомодния начин на мислене в киното - този, за който лелее Тарантино в приложеното по-горе интервю, както и майстори на седмото изкуство като Джеймс Камерън или Мартин Скорсезе. Затова и Круз няма нужда от това да е участвал в друг филм, встрани от този, за да бъде безспорният лидер на филмовата индустрия за 2022 година цели 40 лета след дебюта си в нея.
В текста ми от миналата седмица, в който разгледах постиженията на трите дами, които се изкачиха на най-високите стъпала на актьорската професия през последните 12 месеца, акцентирах именно на броя излезли филми с тяхно участие в последните години и на категоричния начин, по който доказват професионалната си етика. Том Круз е синоним на всичко това, той е летвата, по която останалите се равняват.
Практическите ефекти с минимум компютърно генерирани изображения, заснетите каскади с изтребители, тримесечните тежки тренировки за целия актьорски състав на „Топ Гън: Маверик“ с цел постигане на максимална достоверност: всичко това е по инициатива на Том Круз. Той води, давайки пример. Той осигурява средствата за каскадите, бидейки продуцент на лентата. Той се качва в летящите изтребители лично, а не каскадьор. Той тренира наравно с актьори, 30 години по-млади от него.
За участието му в другата, по-малко технически базирана и по-артистична страна на продукцията не се говори толкова, но не се съмнявайте, че всяка реплика от трогателния, емоционален, спечелил сърцата на 96% от американските филмови критици сценарий неизбежно е била одобрена от Том Круз. На този етап от кариерата си той има по-силен разказвачески усет от режисьорите, с които работи, а перфекционизмът му не му позволява да предостави нещо по-малко от най-доброто.
За последните 11 години един-единствен филм е изключение от това правило: „Мумията“ от 2017-та, провалил се в редица аспекти именно защото бе изцяло студиен продукт, в който Том Круз просто трябваше да бъде известно лице на екрана. Присъствието на Круз донесе на филма приходи в размер на повече от 400 милиона долара при бюджет от по-малко от 200 милиона, но неопитният режисьор начело на проекта не успя да произведе достатъчно интересен филм около него.
Всички останали проекти на звездата през последните 11 години – от мюзикъла „Рок завинаги“ до феноменалните три части от поредицата „Мисията невъзможна“, филмите за Джак Рийчър и фантастичният „На ръба на утрешния ден“ – всички те предоставиха на зрителите дози страхотно, старомодно филмово забавление.
В съвременната постпандемична обстановка, доминирана от стрийминг услуги във всеки дом, Круз може и да изглежда като динозавър. Но 2022-ра доказа, че далеч не е устремен към изчезване.
„Топ Гън: Маверик“ натрупа приходите си от почти 1 милиард и 500 милиона долара изцяло от своя продължителен престой по киносалоните, с нулево разпространение по домовете чак до месец декември. Подобен тип страхотни филми винаги ще осмислят съществуването на кината и на киното като социално, обединяващо изкуство, а не като бутиково занимание за сноби – стига да има кой да ги прави и след Том Круз.
През 2023 година ще гледаме неостаряващата суперзвезда отново като Итън Хънт в „Мисията невъзможна: Пълна разплата – Част първа“ - първата половина от финала на легендарната му екшън поредица, която задава стандартите за качество в жанра през последното десетилетие. Ако начело на проекта не беше Круз, щях да кажа, че е твърде оптимистично да се надяваме да гледаме нещo добро колкото „Топ Гън: Маверик“ от тази година, но при Круз тези високи очаквания са ежедневие.
А междувременно можем само да стискаме палци „Маверик“ да пожъне успехи и на номинациите по време на церемониите през предстоящия сезон на филмовите награди в Холивуд. Конкуренцията в категорията за най-добър филм винаги е силна и номинираните филми там почти никога не са случайни, но ако някога е имало перфектен случай Том Круз да бъде отличен от индустрията, която дължи толкова много на него, началото на 2023 година е именно такъв.
Прочети още от Георги Петров:
- Даяна, Чарлз, Елизабет и Филип: Откъде познаваме новите лица в „Короната“?
- Най-сексапилният мъж на планетата: Кой е Крис Еванс?
- Да остарееш като хубаво вино: Великолепният Пиърс Броснан
- Хю Джакман на 54: Безсмъртният супергерой се завръща
- Защо мъжете харесват едни женски герои и не понасят други
- Четири перфектни екранни двойки от 21 век и какво ги прави такива
- Перфектна комбинация от трилър и комедия: Сериалът, който трябва да гледате
- Вечният Брад Пит: Близо до пенсия или до върха на Холивуд?
- Всички обичат Стив: Пътят на един истински герой в Stranger Things
