Пускам те в мислите, но не и в живота си

24.02.2020 12:00

„The one that got away“ – Онзи, който ни се изплъзна. Явно в живота на всяка жена има по един такъв. Мъжът, който сме искали, но той нас – не. Казвал ни го е по много начини – че сега не е правилният момент, че не е достатъчно добър за нас (ах, тези клишета), че заслужаваме нещо по-добре (честно?), че ни цени повече като приятел. Конкретните думи нямат много голямо значение в случая.

Един, само един, който сме искали да имаме на всяка цена. Да му дадем всичките си изгреви. Да му кажем всичките си тайни. Да излекуваме раните му. Само един, който обаче Не Иска Нас.

В един момент осъзнаваме. Отдалечаваме се. Спираме да опитваме. Продължаваме нататък. Срещаме правилния. Защото истинската любов винаги е споделена. Щастливи сме. Търсени, а не преследващи. Обичани, а не отчаяни. Влюбени, а не излъгани. Искаме да сме само с него. Но отвреме-навреме онзи, който ни се е изплъзнал, най-нагло идва в мислите ни.

Все още е толкова нахален, колкото и преди. Отново не пита удобно ли е, заети ли сме, какво правим. Навестява ума ни, за да ни каже как е щял да ни предложи да прекараме живота си заедно. Как никой няма да ни обича повече. Как правилният момент най-накрая е дошъл. Как е измислил име за децата ни. Идва в мислите ни, за да ни каже всички неща, които не е успял, докато е имал възможност. А, да, казва ни също, че съжалява и повече няма да ни лъже.

Както правим, когато чуем този глас в главата си? Бягаме. Крещим му. ТРЪГВАЙ СИ. Не помниш ли, че вече го направи, че вече избяга от живота ми. Какво правиш в мислите ми? Не искам да те чувам, ще те заглуша, ще те убия в главата си, ще изтрия сега всички спомени, ще ти крещя, докато не млъкнеш. МЛЪКНИ!

Само че така няма да стане. Онзи, който ни се изплъзна, може от години да не е в живота ни, но понякога ще ни навестява в мислите. И предлагам следващия път да му кажем следното:

„Здравей, невъзможна моя любов. Отдавна не съм те виждала тук. Заповядай, добре дошъл, настани се. Искаш ли да ти направя кафе? Хайде, разкажи ми какво ново при теб. Липсвам ти? Мисля, че си въобразяваш. Но все пак ще те изслушам – кажи ми как ще галиш косите ми и колко по-добър си от него. Да, да, добре, да, да. Станала съм добър слушател? Знам, благодаря ти. Нямаш в чии мисли да останеш, затова ли ме навести? Добре, можеш да останеш тук за няколко минути, часове или за ден-два. Колкото ти е необходимо. Говори си, а аз ще свърша някои неща през това време. Ако след години отново ти се идва, заповядай пак. Пускам те в мислите си. Но не и в живота си.

Там има друг. Говори ми истини. И прави чудеса.

Сбогом засега“.