През последните години хлябът е анатемосан. Развалял хубавата фигура, а глутенът е обявен за враг №1 за здравето. Истината е, че сравнително малко хора по нашите земи страдат от глутенова непоносимост, а вредата от хляба е единствено при лошо качество и прекомерна употреба.
Добре е човек да познава тялото си и да консумира храни, които понася добре. Включително и хляб, разбира се, истински хляб, а не такъв който е като гъба и издържа седмици без да се развали.
Защо не трябва да се отказваме от хляба?
Зърнените култури съдържат много полезни вещества - витамините Р, Е и от групата В, микроелементите калий, магнезий, цинк, желязо, йод, фосфор, както и целулоза /фибри/, която е безценна за микрофлората на стомашно чревния тракт. Всичко това се съдържа в обвивката на зърната и в техния зародиш, но при получаването на бялото брашно те се изхвърлят. В резултат белият хляб не носи никаква полза, а само калории.
Пълнозърнестият хляб е здравословният, той има и други ползи за здравето. Въглехидратите доставят енергия, но са свързани с фибри и бавно покачват кръвната захар /т.нар.бавни въглехидрати/ за разлика от въглехидратите в захарта. Така панкреасът плавно произвежда инсулин и се намалява чувството на глад.
Какъв хляб да изберем?
Изобилието на пазара е голямо - пшеничен, ръжен, царевичен, от лимец и т.н. Белият не се препоръча заради посочените причини. Най-добър за здравето е пълнозърнестият, типовият или този с добавени трици. Ако обаче тези хлябове предизвикват подуване и болки в корема, имате язва, не са за вас. Прекалено груби са и за децата до 3 годишна възраст, за тях е подходящ тип „ Добруджа“.
Най-полезен е хлябът приготвен със закваска, тя го обогатява с млечно-кисели бактерии, така полезни за микрофлората на храносмилателната система. Вече има много пекарни, които правят качествен, истински хляб със закваска. Има и домашни пекарни, с които контролирате качеството и състава на хляба сами. За съжаление, топлият, току що изпечен хляб не е полезен въпреки страхотния си вкус. Тестото се слепва и трудно се храносмила и усвоява. Много по-лесно се усвоява не толкова пресен хляб, например от предишния ден.
За хляба, както и за всичко останало е валидна максимата, че вредно е това, което е в повече. Трябва да се съобразим с факта, че повечето от нас не извършваме тежък физически труд и не се нуждаем от много храна, включително хляб.
При умерена консумация на качествен хляб ползите за организма са безспорни. Децата до 3г. възраст не трябва да консумират повече от 100 грама хляб на ден. Децата от 4 до 6 г. трябва да консумират около 150г., 7-10 годишните до 200г. 11-17 годишните до 300г. Такава е и „дозата“ за възрастните, които не извършват тежък физически труд. Възрастните над 65 г. не трябва да прекаляват с хляба, достатъчни са 200г. дневно. Една средна филия е около 30 грама.
