Провокаторът, Жокерът, фаворитът за „Оскар“ – Хоакин Финикс и неговият път към успеха - Авторите

Лицето му е по билбордове и постери навсякъде из града; филмът му провокира всевъзможни полемики в световен мащаб; амплоато на Жокера, в което преди са влизали носителите на „Оскар“ Джак Никълсън, Хийт Леджър и Джаред Лето, вече е безвъзвратно негово. Хоакин Финикс никога не е бил по-голяма филмова звезда, отколкото е в момента, но от много години насам е превъзходен актьор.

Просто една част от света едва сега разбира за него. Финикс никога не е обземал светлината на прожекторите в характерния за Холивуд стил на знаменитости като Брад Пит или Анджелина Джоли. Напротив, в началото на кариерата си той дори не изглежда като най-голямата потенциална звезда в собственото си семейство. Тази позиция безспорно е запазена за по-големия му брат Ривър.

Именно той се превръща в един от най-актуалните младежки идоли в американското кино в края на 80-те години на миналия век. На 18-годишна възраст, през 1989-та, Ривър е номиниран за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля за представянето си във филма Running on Empty. Две години по-късно, за превъплъщението си в драмата My Own Private Idaho като хомосексуален мошеник, търсещ майка си, той печели и наградата за най-добър актьор на фестивала във Венеция.

Но звездната слава има своята цена и в случая с Ривър Финикс, тя се оказва страшна. Той умира едва на 23 години, през 1993-та, от наркотична свръдоза. Именно по-малкият му брат Хоакин го открива и веднага търси помощ на номер 911. Обаждането му е записано, както е официалната практика при всички обаждания на въпросния номер, и много телевизии и радиостанции впоследствие повтарят тъжния запис, докато смъртта на Ривър все още е актуална новина.

Възходът и падението на по-старшия брат Финикс, наред със забележителните му роли, холивудските му връзки, сред които близко приятелство с Киану Рийвс, и музикалните му начинания, заслужават да бъдат отразени в отделна статия. В контекста на текущия материал е най-важен фактът, че по-малкият му брат Хоакин и до днес отдава на Ривър заслугата за това, че изобщо е станал актьор.

„Знам, че на тези, които ни обичат, ще им липсваме“ и мъдростта на големия Киану Рийвс

Във видеото отгоре Хоакин разказва за момент от зората на кариерата си, в който явно е бил демотивиран да се развива в актьорската професия. Тогава брат му Ривър го е накарал да изгледа „Разяреният бик“ с Робърт Де Ниро два пъти в два поредни дни и му е наредил да се стегне и да продължи напред с актьорството.

Останалото, както хората обичат да казват, е история. Речта на Хоакин е от церемонията от тазгодишния филмов фестивал в Торонто, където той бе удостоен с награда за цялостно творчество – красноречив признак колко далеч е стигнал в професионалното си развитие. И по всичко личи, че няма да спре дотук.

Поетичното фамилно име на актьора всъщност дори не е рожденото му. Цялото семейство се прекръства от Ботъм на Финикс, след като родителите на Хоакин, Ривър и трите им сестри прекарват известно време в религиозна секта на име „Децата на Бог“ и пътуват из Южна Америка, но впоследствие напускат сектата и се връщат в Съединените щати на борда на товарен кораб.

Именно тогава семейството се прекръства на Финикс на името на митологичната птица, която се издига от пепелта и се е превърнала в символ на новото начало в популярната култура. Човек може само да гадае как подобно израстване се е отразило на малкия Хоакин, който прекарва детството си в движение и е на 8 години, когато фамилията се завръща в САЩ през 1978-ма.

Първите му роли са още като дете през втората половина на 80-те, след което в кариерата му настъпва пауза между 1989 и 1995 година. В края на този период той се снима в хитовия трилър „Да умреш за каузата“, където впечатлява силно редица критици с изпълнението си редом до Никол Кидман. В следващите няколко години той продължава да работи в поддържащи роли с режисьори от калибъра на Оливър Стоун и Джоуел Шумахер.

През 2000 година Хоакин получава първата си номинация за „Оскар“ – за ролята си като вманиачения римски император Комод в „Гладиатор“ на сър Ридли Скот. Малко злодеи в комерсиалното кино за последните няколко десетилетия са били едновременно толкова стряскащи, странно очарователни и вбесяващо дразнещи като разглезения и егоцентричен млад монарх.

Финикс блести в амплоато, с което дава ясен сигнал, че зенитът на кариерата му тепърва предстои. Следващата му номинация за „Оскар“ е през 2005 година, за превъплъщението му като легендарния Джони Кеш в биографичния музикален филм на Джеймс Манголд „Да извървиш пътя“. В ролята Финикс изпълнява редица от песните на Кеш и се потапя в колоритната история на паметния му живот.

В крайна сметка наградата не отива при него, но екранната му партньорка Рийз Уидърспуун печели „Оскар“ за главна женска роля за изпълнението си като Джун Картър Кеш. По ирония на съдбата Финикс се среща с Кеш няколко месеца преди да получи ролята и, когато чете сценария за първи път, заявява, че се сеща за поне десетима актьори, които биха изиграли Кеш по-добре от него.

Изказването му очевидно не е било плод на нищо друго, освен на скромност, защото представянето му е прието с възторг. След „Да извървиш пътя“ кариерата на Финикс минава през определен период на застой, белязан от противоречивата му главна роля във фалшивия документален филм на Кейси Афлек от 2010 година „Все още съм тук“, покрай който Хоакин успешно заблуждава целия свят, че напуска актьорската професия и ще опита късмета си като рапър.

Ала през настоящото десетилетие Финикс буквално няма грешна стъпка. „Учителят“ на Пол Томас Андерсън му носи поредна номинация за „Оскар“ през 2013 година, а роли в „Имигрантката“, „Почти нормален“ и „Никога не си бил действително тук“ му носят още и още критически похвали. Този период от кариерата му няма нужда от анализ – поне не и в такъв тип журналистически материал.

Можете просто да свалите и да гледате който и да е негов филм, за да се уверите в екранната му достоверност. Тази еднопосочна траектория довежда Финикс до наши дни и до огромния му успех с „Жокера“. Независимо дали смятате лентата за пик в еволюцията на комиксовия жанр или за социално безотговорен филм с клиширан сюжет, няма как да подминете обществения диалог, който „Жокера“ отприщи.

„Жокера“: Диагнозата на едно общество

В амплоато на Артър Флек актьорът безспорно впечатлява със своята отдаденост и автентичност, но развитието на сюжетното действие като по учебник пречи на Финикс да излезе извън рамките на конвенционално доброто актьорско представяне и да достигне истинско величие като Хийт Леджър в „Черния рицар“. Въпреки това номинацията му за „Оскар“ тази година е почти вън от съмнение, а шансовете му дори да получи статуетката са доста добри.

Но дори това да не е годината на Хоакин Финикс, на този етап той вече е изградил филмово наследство зад гърба си, което никой не може – а надали някой и иска – да пренебрегне. През семейни трагедии, творчески лутания и много, много работа, страхотният актьор с белязаната горна устна е оцелял и днес е по-високо отвсякога през живота и кариерата си.

Прочетете още от Георги Петров: