Александър Петров
Самопровокирах се да напиша подобен текст, след като вчера изпаднах в рекордно неловка за мен ситуация. Тази случка само ми доказа, че на мъжете ни е наистина трудно да мислим и да вършим повече от едно нещо едновременно. А точно това се опитвах да правя в момента на изцепката си. Бях на работа и в главата ми се въртяха около 3-4 неща – едното беше как точно да пиша на шефката си, че ми се налага да отсъствам, второто беше как сред всички незаписани номера в телефона ми да разбера кой е този, на когото трябваше още вчера да съм звъннал. Мислех си и какъв текст да напиша за сайта, а най-много от всичко се чудех какво ще стане, ако просто си тръгна без да направя нито едно от тези неща. Последната опция ми беше фаворит, затова реших да пиша на един приятел да се видим и да пием по една бира.
Тънкият, но за сметка на това просташки момент е, че с този приятел не се наричаме по име. От незапомнени времена се обръщаме един към друг с „мангал“…
И отварям аз месинджъра и му пиша „ей, мангал“. В момента, в който натиснах бутона за изпращане, за мой ужас установих, че човекът, на когото всъщност пиша, не е аверът ми, а познайте кой… Да. Шефката. Нарекох шефката си „ей, мангал“!
А по-лошо от това, че нямаше как да изтрия съобщението, беше само фактът, че след като й се извиних и й казах, че съм объркал чата, нямах идея как да й обясня защо изобщо пиша на някого по този начин… Реших, че е по-добре да не я питам дали може да отсъствам.
И така… провокиран от тази срамна случка, попитах няколко човека кои са най-неловките и неудобни ситуации, в които са изпадали. Ето какво ми разказаха:
Гришата, 32
Братле, много е гадно, сиг ли си, че искаш да ти го разкажа?
Да, давай!
Бях на официална вечеря в къщата на приятелката ми, където за пръв път се срещах с родителите й. По едно време коремът ми полудя и трябваше за части от секундата да се пренеса в тоалетната без останалите да се усетят, че съм на зор. И така супер небрежен стигнах до нея и тука няма да ти обяснявам какво се случи вътре, но да кажем, че „мазало“ горе-долу описва ситуацията. Поне всичко приключи бързо и имаше реален шанс никой да не разбере, че не съм отишъл просто „да пусна една вода“. Изправих се доволен… закопчах си колана, натиснах копчето за пускане на водата и… В казанчето на тоалетната нямаше и капка вода, човек! Няма да ти разказвам нататък.
Кольо, 25
Близо до касите на изхода на един супермаркет, в който бях влязъл да си купя някакви неща, имаше кафе машина. Викам си „Ше си взема едно еспресо…“ Когато машината ми пусна кафето, й казах „Мерси“.
Ива, 24
Не знам дали е нелепа или страшна тази история, но за нея се сещам. Бях първи курс. Хванах си такси от автогарата към вкъщи. В един момент шофьорът започна да ми обяснява, че момичетата на моята възраст, ако искат да изкарват пари… най-добре било да станат проститутки, а аз съм била много сладка и той можел да ми помогне, ако искам. Умрях от страх по пътя.
Валя, 31
Беше отдавна, но пък беше много нелепо! На първото ми интервю за работа, в един кол център. След като разговорът с HR-те приключи и излязохме от стаята, в която бяхме, те решиха да ме разведат из работното място. Накрая си стиснахме ръцете, казах „чао“ на всички наоколо, пожелах им хубав ден и до скоро виждане. Всички бяха толкова усмихнати, а аз толкова притеснена... Тръгнах да излизам, но вместо през вратата, която водеше към изхода, влязох в офиса на директора на фирмата.
Тошко, 29
Веднъж, когато пресичах, светофарът за пешеходци светеше зелено, колите си бяха спрели и аз не бързах за никъде. В този момент от нищото се спънах и паднах като талпа. Докато падах, за части от секундата се замислих какво трябва да се случи, за да не изглеждам нелепо в тази ситуация. Тогава направих атрактивно кълбо напред, изправих се като гимнастик и продължих напред все едно нищо не се е случило. Дали някой забеляза?
Калоян, 26
Имам един колега, дето ме нарича с друго име. Проблемът е, че мина толкова време, че вече не знам как да му кажа! Хубавото е, че той стои в другия край на етажа и не се засичаме често. Все пак обаче на моите колеги, с които пряко работя, им е странно, когато с момчето се засечем по коридорите и той ми каже „Здрасти, Тони!“
Иван, 27
След една дискотека си хванах такси до вкъщи и седнах на пасажерското място. На всеки червен светофар виждах с периферното си зрение как шофьорът се обръща към мен и ме гледа втренчено. Чувал съм, че понякога така започвал краят! За щастие аз изкарах късмет…
Ако и вие сте изпадали в неловки и странни ситуации, може да ги споделите с мен на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
