Имам познати, които след раздяла продължиха живота си с друг партньор. И мъже, и жени. Това, разбира се, е естествен стремеж за търсене на щастие и за бягство от самотата, която тегне над разделените души. Това, също така, е и предпочитаното развитие, когато една връзка не се е запазила. Много по-добре е човек да продължи, отколкото да спре, и е много по-добре човек да се обвърже с друг, вместо да си кука сам.

Но често пъти се получава така, че новата връзка е някак на полуоборот. Да, има период на напасване и настройка един към друг, но аз говоря за по-продължително състояние на нещата. Двама са, гаджета са, даже са пресни гаджета, на месец-пет, година-две, ама....не е същото. В тях няма кой знае какъв ентусиазъм. Сякаш виждаш двойка, в която и двете страни са се събрали от нужда, да си ближат раните, или само и само да не бъдат сами. Изглеждат, като връзка, в която няма връзка. Абе, не им личи, че са заедно.

И си викам – откъде идва това бе, брат!? Нали са свободни, нали не правят нищо лошо. Намерили са се, събрали са се. Е, айде де!?

И започвам да си тълкувам и обяснявам. Това се получава, ако един от двамата още не е скъсал с бившия или с бившата. Те не се виждат, може и отдавна да са се разбрали, съвсем цивилизовано, че не става, ама единият още си седи в миналото заедно с другия, а другият просто е продължил. Понякога точката за един е ясна и категорична, но и мъглява за друг. Получава се, когато единият е обичал повече, и нерядко това е случаят. Това състояние на нещата те кара да се чувстваш с новия човек до теб сякаш изневеряваш, сякаш нещо не е съвсем ок. Връзката ви е на полуоборот. Търсиш и искаш нещо, което другият няма.

Чашата с очакванията ти е халба, която другият просто не може да напълни. Търсиш нещо, което другия има отчасти, искаш нещо от предишния, което се надяваш да откриеш в настоящия. Не приемаш човека, такъв какъвто е, а искаш предишния. Поведението му, жестовете му, присъстивето му. Гледаш настоящия, но мислиш за предишния.

Има и друго. Говорим за връзки, които са формиращи връзки. Дълготрайни, семейни, връзки, в които си вложила много, и връзки, които си мислила, че ще бъдат Връзката. Единствената. И че ще се развиваш с този човек до края, че ще правите нещата заедно. Само с този човек. И изведнъж изчезва. Или ти изчезваш. Тогава дълго време просто не можеш да се настроиш към новия човек. Той може и да си е готин, да си е идеален, ама все има нещо. Или в миризмата, или в навиците, може би в начина, по който шофира, по който паркира, по който зарежда миялнята, или начина, по който гледа телевизия. Абе, хем е твоят, хем не е твоят.

Има и друга възможност и тя е бързата замяна на старата връзка от страх да останеш сам. Това не са чувства, а страх, липса на характер. Това е като когато си гладна, ама много гладна, и хем знаеш, че ако почакаш малко да се прибереш вкъщи, там имаш запържен спанак с риба и моркови на пара, както и прекрасна телешка супа от онзи ден, даже и две парчета от домашен чийзкейк, който ти даде колежка. И въпреки пиршеството за вкуса и сетивата след 4 часа, ти нямаш търпение за тези 4 часа и взимаш някаква бърза гадост, само и само да хапнеш нещо.

Нещо. Много си тъпа. Бързаш от страх. В този случай, нали сме си говорили. Остани малко сама, па виж я тая самота, каква е. Страшна ли е, задушаваща ли е, дълбока ли е, каква е. Вземи ѝ инициативата, остави я да те уплаши, виж, че не е толкова страшна, няма да умреш, а ще продължиш. И продължи.

Но ние говорим за „другия“ мъж, за „втората“ жена. Изразът „един за друг“ не е случаен и на хората им личи, когато са един за друг. Също така, нито един не може да замени или компенсира друг. Може да бъде само той самият, а не някой друг. Моят съвет е да знаеш, че без да се простиш с миналото и да теглиш чертата, не можеш да продължиш. Не можеш да продължиш от злоба, на инат, да му натриеш носа, или за да компенсираш. Можеш да почнеш начисто и то само, когато е минало достатъчно време, което да е изтрило миналото.

Иначе сърцето може да остане дълго заключено, въпреки че го убеждаваш да се отключи. И накрая да стане така, че не си забравила любовта, но си намерила партньорство, разбиране и приятелство. И понеже тези неща отделно едно от друго са несъвместими, се получава така, че живееш с някого, а мечтаеш за друг, или продължаваш да живееш и спираш да мечтаеш. Или просто започваш да мечтаеш нови мечти с новия човек. Но само когато излезеш от тресавището на миналото. И нито секунда по-рано.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Прочетете още от Симеон Колев:

• Изпепелени от любовта
• Любовта не е рационална и сърцето не тупти обективно
• За каква жена мечтае мъжът мечта
• Какъв мъж е мъжът мечта?
• А ти кого избираш – този, който те кара да се замислиш, или този, който те кара да се засмееш