Илиaна Смилянова
Идвайки на тази земя, всеки от нас носи със себе си дар, съкровище, което очаква да бъде разкрито, оползотворено, споделено. Понякога сравнително рано достигаме до скъпоценното вътрешно познание къде и в какво е дарбата, силата ни. Но може и да ни отнеме немалко време и усилия това да разчетем вътрешната си карта и да се решим да проходим пътя до вътрешното ни злато, което ни зове от първия до последния ни дъх.
Трудността да открием призванието си нерядко е породена от многообразието от таланти и интереси, които притежаваме. Това многообразие може да ни носи вдъхновение, но може и да ни обърква, да ни пречи да отсеем „зърното от плявата“ и да се фокусираме върху онова занимание-призвание, което идва да ни помогне да осмислим живота си и да се себесбъднем. И да осъзнаем верността на една непопулярна максима – че колкото по-малко, толкова повече.
Сред Цветята на Бах има есенция, направена от цветовете на Дивия овес, която ни идва на помощ, когато ни е време да разпознаем и да последваме себе си и таланта си в изобилието и многообразието от възможности в и около нас:
„За онези, които имат амбицията да постигнат в живота си нещо забележително, които искат да имат много опитности, да могат да опитат всичко, което животът им предоставя. Техният проблем се състои в затруднението им да решат с какво занимание да се захванат. Въпреки че амбицията им е твърде голяма, те не могат да определят каква задача ги привлича, което може да ги доведе до протакане и до неудовлетворение.“ – Едуард Бах
Хармонизирайки тази своя ключова вътрешна честота, ние си припомняме умението да си отказваме излишното, да не бъркаме качеството с количество, да степенуваме по вътрешна важност възможностите и предизвикателствата, да разпознаваме по усет онова, което ни очаква и ни принадлежи. Така съумяваме да отворим очи, да открием „своето нещо“ – невидимо за всички останали, и с желание да му се отдадем изцяло, търпеливо и безрезервно. А то да ни помогне да опознаваме и да развиваме себе си, да даваме и да получаваме ежедневно любов, удовлетворение и признание, към което всички ние, осъзнато или не, се стремим.
Можем да бъдем признати само когато си признаем кои сме и какво искаме – и то не от другите, а от себе си. Само когато опознаем, уважим и проявим различността си и уникалността си, когато спрем да се преструваме и да правим ненужни професионални компромиси.
За да не останем длъжници на себе си, като върнем обратно неизползвани богатствата, които сме донесли с раждането си тук, в този си живот. А съумеем да умножим „талантите“ си и с тях да обогатим и ощастливим и себе си, и света. И да изявим смело и искрено същността си.
Защото няма значение кои сме, ако сме истински.
Още от автора:
- Нашата биография е най-добрият ни учебник
- Залудо не стой, но залудо и не работи
- Да се сдобрим със съдбата си
- Здравето е отвъд насилието над себе си
- Смелостта да се събудиш отново за радостта
