Трудно се задържат приятелства в живота. Като се замислиш колко са истинските приятели около теб, осъзнаваш, че се броят на пръстите на едната ръка. Иначе да, познати и “леки” приятели - такива, с които да си говориш неангажирани неща, да излизате за по кафе и т.н., има много, но когато гръм удари в живота ти, кои са хората, които ще потърсиш? Най-близките до сърцето ти, а те са малко.
Случва се така, че някога прекрасни приятелства - пъстри, емоционални и пълнокръвни, с времето затихват, избледняват и бавно се свиват в спомен. Изчезват от мислите, а после и от живота ти. Остава само чуденето “Как стана така?”.
Е, разбира се, че знаеш как се е случило - спрял си да отделяш внимание, старание и желание за този твой приятел. Забравил си да се обадиш, забравил си да попиташ “Хей, как си? Какво става с теб?”.
Забравяш да пишеш, забравяш да споделиш. Мислиш си за човека, но не предприемаш действия. Толкова си погълнат в другите ти задачи, че днес не ти остава време, утре също, после забравяш, а след това е прекалено късно. Искаш да споделиш какво се случва с теб и животът ти, но пропускаш момента и когато най-сетне решиш, че имаш време, вече усещаш, че нямаш какво да кажеш.
Истината е, че като всичко друго, приятелството изисква да посветиш време и старание, а понякога дори да преглътнеш някои не чак толкова приятни за теб неща.
Също като в спорта, музиката, изкуството, професията, интимните връзки или дори отглеждането на саксия с мушкато, няма как да постигнеш желан резултат, без да посветиш част от себе си, да се помъчиш малко дори. Нищо хубаво не идва на готово, дори за да спечелиш от тото, трябва първо да купиш, попълниш и пуснеш фиш.
И с приятелствата така, та няма нужда от особено чудене или съжаление защо някой е изчезнал от живота ти.
Хубавото на приятелствата обаче е, че докато и двамата дишате, не е късно да се поправят нещата! Истинските приятели се усещат по това, че и да се срещнете след 10 години, пак ще се усеща сякаш до вчера сте били заедно.
Е да, ще има много какво да си споделите и разкажете, но връзката помежду ви ще e силна, както преди.
А ако имаш студеното усещане, че срещу теб стои непознат човек, то явно вече всичко е изчерпано. Допийте си кафето, кажете си едно “ще се чуем”, за което и двамата знаете, че е приятна лъжа и нека всеки си тръгне по пътя. Понякога е по-добре някои хора да останат в миналото и да не си разваляме спомените за тях.
Така че се замисли - днес имаш ли време за приятелите си? И ти добър приятел ли си, всъщност?
