Беше особен следобед на работа – спокоен някак си. Чуваха се само клавишите на клавиатурите, а колежките така се бяха синхронизирали, че ако се вслушаше човек, можеше да долови ритъма на песента на Фики – Бум. Творческата тишина обаче бе прекъсната от телефонния ми звън.

Незнайно защо колежката до мен ме сръчка бясно в плаващото ребро. Оказа се, че ритъмът на Фики – Бум не бил от клавишите, а от телефона ми – така звънеше тогава, не питайте защо. Напрежението летеше като комар в тъмна стая. Май не харесваха такава музика колежките… Най-накрая ги съжалих и вдигнах телефона, а гласът от слушалката огласи цялото помещение. Беше Ники, приятел още от гимназията.

- Алекс, много съм щастлив, приятелю –  ми каза той. Последните дни бях свикнал да го виждам тъжен, защото приятелката му правеше някакви фасони и той горкият не знаеше как да й реагира. 
- Вики скъса с мен.
Всички в радиус от метър и половина наостриха слух.
- А защо, мамка ти, си толкова щастлив, при положение, че ти я обичаш и не искаш да се разделяш с нея? Нали умираше за нея, бе, Кольо?
 -Ами, защото тя обеща, че ще си останем приятели.
 
Интересен факт за мен е, че когато някой започне да ми говори глупости или излизам от стаята, или просто затварям телефона. Та, набрах го отново, защото болезнено разбирах какво е състоянието му. Симптомите му бяха като по учебник – Ники беше в шок и очевидно не знаеше какво говори. Тогава направих това, което правят приятелите – уведомих го, че е тъп и му съобщих една, но напълно достатъчна причина, поради която не само той, а и никой никога повече не трябва да търси бившето си гадже. 

Единият винаги е по-слаб…

…и щом четете този текст, вероятно това сте вие, надявайки се да прочетете поне едно позитивно мнение за приятелство с бившето гадже. 

Снимка: Thinkstock

- Но не е лошо да си слаб, Ники. Всяка наша слабост ни учи как да сме по-силни, дори и да не става дума за любов. Дори не предполагаш каква сила се крие зад слабостта, ако решиш да се възползваш максимално от нея, за да преодолееш Вики, в случая. Точно в тези моменти е важно да се държиш достойно, колкото и да ти е гадно, приятел. И тъй като любовта е най-желаното зло, което може да сполети човек, най-силна е мъката от несподелената любов. Знам, че ти е тъжно, вероятно ще ти се дореве след малко, ама айде, стига… Нали не мислиш, че това ще трае вечно. Е, би могло, ако решиш да се опитваш да се сприятеляваш с бившето гадже само и само да си до него още малко. Ако мислиш обаче, че така ще боли по-малко, успех… Сам трябва да минеш през това,брат…

Тук някъде шокът пусна Ники и той яко се сдуха. Усетих, че това е моментът да му споделя една мисъл за живота, която от известно време следях в ежедневието си и може би щеше да го успокои.

И това ще мине…

Тия думи са много на място във всяка ситуация, защото, когато си на върха на щастието, те свалят на земята и не, за да ти скапят настроението, разбира се, а за да те накарат да оцениш повече всичко хубаво, което ти се случва. Когато ти е тъпо „И това ще мине“ също върши чудесна работа – както вече написах, няма да сме вечно тъжни, я… 

Снимка: Thinkstock

-Животът е един кръговрат, Ники. Днеска е Вики, утре е Виктор. Въртят се нещата, затова не се връщай назад и не й звъни на тая, гледай напред.

Усетих, че започна да схваща за какво му говоря и останах доволен от себе си. Не трая дълго радостта ми, обаче.

-Току-що й писах…  - гордо каза Ники. - Ти нали каза, че всичко минава и си казах, че може би и на нея ще й мине и ще иска да се върне при мен.

Много мъдрост изписах, но пропуснах един съществен факт. Човек трябва сам да си разбие главата, да си изпати и да си направи сам изводите. А колко по-лесно би било да послушаш човек, който е бил в твоята ситуация, анализирал е и ти дава готово решение на проблема. Но не, Ники си е Ники.

Вие колко Ники-та и Вики-та сте имали в живота?

Когато затворих всички около мен бяха озадачени. Усетих се, че всичките тия неща съм ги казал на глас. Изпитах известен срам, че раздавам съвети наляво-надясно. Точно както и в момента. Ама… и това ще мине.

Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov

Прочетете още от Александър Петров:

• Свалки „На кафе“ и айран
• Свирка ли е изневярата?
• Пълната уста на любовта
• Нищо, нищо... колко да е нищо