Прераждане в движение

14.03.2024 14:30

"Кога дойде месец март?" - непрекъснато чувам този въпрос, все едно не е нормално януари и февруари да са минали сякаш някой е натиснал копчето forward, за превъртане на видеото напред.

Mоже би това усещане, че всичко вече се движи много бързо, съвсем не е случайно. Все по-често се случва ютубъри да казват къде да натиснеш, за да превъртиш напред, ако искаш да си спестиш въвеждането в темата. Струваше ми се налудничаво. Като бивш редактор, който често е задрасквал първите три страници на авторите, които пишеха за списанията, често се чудех: “Защо не започнеш направо от съдържанието на 20-та минута?”. Но от друга страна съм съгласна, че преди да се стигне до същността, е добре човек да обясни защо се е насочил към конкретното заключение. В този ред на мисли и вие може да скролнете моето въведение, ако сте в градския транспорт и спирката ви наближава.

Истината е, че вече не съм в състояние да гледам дори филм, който е над 120 минути. Освен ако не съм в киносалон и не съм се настроила, че това е моят ден за кино. В момента дори не мога да си обясня колко бавно трябва да е текло времето в годините, когато уикендът беше дълъг. Сякаш е бил друг живот, когато отивах в клуб 703 събота сутрин към 11 и половина, четях седмичните издания на вестниците, дори понякога имах време да решавам кръстословица, ако някой по-ранобуден не ме е преварил. Постепенно идваха редовните посетители, оформяха се групички за лежерни съботни разговори.

По някое време обядвахме и когато започвахме да скучаем, избирахме къде да отидем на кино. Дори оставаше още време от деня. Например за книга, тип сага. Невъзможно ми е да си представя как така сме имали време “да скучаем” и да е оставало още време. Но определено помня една зима, за която всички се бяхме съгласили, че няма край. По същия начин, по който сега всички сме се съгласили, че март дойде прекалено бързо.

Не знам дали за всички това е така. Но ако за някого не е, нека просто приемем, че сме в различни лодки, макар и в един и същи океан. Същото е и с “личната трансформация”, така да я нарека. Определението стана модерно. Настани се в живота ни като маркетинг трик. Но истината е, че се появи масив от хора, които започнаха да бързат да изследват и да искат да изживяват повече неща за много по-кратко време.

За целите на моята теза няма значение кой вярва в прераждането и кой - не. Кой какво е чел и как си го представя като функция. Нека се съгласим, че моята интерпретация няма никаква научна основа, а е пълна творческа импровизация.

Колкото повече времето се забързва, а с него и приятелските среди, интимните връзки, професионалните ни индивидуалности се сменят като на карусел, толкова повече си мисля, че се прераждаме в движение. Ако в по-бавните времена на един човек му е било нужно да усвои умение, да развие талант, да изживее една, повтарям, edna любов, да участва в една обществена революция, да е съвременник на една конкретна индустриална епоха, да построи един дом, то сега, всичко е накуп.

И за всяко нещо, с което се захванем, е необходимо да се вмъкнем в нова роля, като “съблечем дрехите” на предишната. Да “умрем” за малко от едно превъплъщение и да се “родим” в друго. Сякаш сме актьори, които играят в две-три различни представления в един голям театър и след всяко действие на едната сцена, отиват набързо в гримьорната, сменят тоалета и се появяват на другата сцена. Има такива истински случаи.

Въпреки че цялостното излъчване, харизма, специфичното присъствие на даден човек се запазва винаги - точно както е с нашето собствено съзнание (може да го наречем и “душа”, но нарочно избягвам този термин). Като служители изявавяме едни качества, като шефове - други, като творци - пък е съвсем друго. Не се държим еднакво като майки и когато се отдаваме на любовните и сексуални страсти.

Все повече хора имат хоби, което е равносилно на някогашно посвещение за цял живот. От опит знам колко много може да се промени един човек, когато е пред телевизионна камера или просто разказва нещо без да го снимат. Това наричам роли. И ми е омръзнало някой да казва - аз не играя театри, такава съм си, каквато съм с всички. Не, не си. Ела ми пред камерата.

Всяко нещо, което правим, е с различна “енергийна динамика и модел”, така да се каже. Вътре в нас трябва да се промени балансът на мъжка и женска енергия, за да успеем да се справим с всяко едно различно нещо. За да менажираме собствените си различни аспекти, които имат своите изисквания към всяко нещо, което сме в момента. При това - с удивителна бързина. Без подготовка. Понякога само с едно превключване тип съединител-газ. А при автоматичните коли - и без съединител. Дори е забавно, че при тях тази работа с превключването на скоростите е окрупнена в нещо, което се нарича “система за преобразуване на въртящ момент”.

Ето в това живеем постоянно - в система за преобразуване на въртящ момент? Е, как да тече бавно времето? Свърши тази.

Ако в по-бавните времена е бил нужен цял един живот извличане на есенцията от някакво преживяване и неговата мъдрост, то сега - година-две и хайде, следващо ниво. Баш си е “прераждане в движение”. Неслучайно любимата ми Баба Вихронрав от вещиците на Тери Пратчет казваше, че “миналото е друг живот”.

Аз обаче винаги си давам време за превключване. С притихване, вдишване-издишване, изключване. Може да е за секунди, но си давам време да почувствам собственото си присъствие преди да затворя вратата на едно действие и да отворя вратата за следващото.

Завеса.

Прочетете още от автора: