Думите в заглавието са на Винсент Ван Гог. Великият художник. Замислих се над тях доста сериозно и открих, че те носят у себе си цяла една философия. Философията на изживяването. На това времето да не минава напразно – просто така, защото такава му е функцията – да отлита далеч от нас като балон, изпуснат от малко дете и понесен от вятъра...
Детето плаче за своя балон, плаче защото е изтървало връвчицата на мига. По същият начин стоят нещата в света на възрастните. Забързаното ежедневие все повече ускорява темпото си и ние няма как да го изпреварим, няма как да се надбягаме с него, независимо какви усилия полагаме. Накрая излиза, че се въртим като хамстери в клетките на животите си.
На бързи обороти отминават дните и се менят сезоните. Пролет, лято, есен, зима. Пролет, лято, есен, зима. Пролет, лято, есен, зима. Цикличната безконечност на рутината. Ходим на работа, служим на някого другиго, изкарваме пари, повече чужди, отколкото наши, правим кариера, слушаме шефовете си, ядосваме се за глупости, уморяваме се, увяхваме. Една сутрин се събуждаш на трийсет. Друга вечер заспиваш на 40. „Сякаш беше вчера.“ Такава беше приказката, нали?
Обидната краткост на земния път е факт, от който истински се ужасявам. Не ме е страх от това, че ще си ида. Страх ме е, че не ще съумея да живея достатъчно дълго и пълноценно.
Някак си престанахме да ценим настоящето, насъщния момент. Онова „тук и сега“, което е много по-съществено от онова „там и после“. Всъщност не съм сигурен. Интуицията ме води натам.
Навярно затова ме впечатли толкова мисълта на Ван Гог. Аз също споделим тая негова максима. Правенето, създаването, изграждането изисква страст. И то такава, която минава всички граници.
Без значение с какво се занимаваш, ако в тебе няма живец, ти си заминал.
Забелязвам, че хората са започнали да действат на автопилот – едно и също, едно и също, едно и също. До пълно втръсване.
Навремето баба ми ме гонеше из двора с една купа настъргани домати и викаше: „Яж, бабинка, яж, че си отслабнал...“. Години наред. Оттогава не понасям домати.
Дадох ви този пример, за да поясня, че всичко омръзва, когато разнообразието отсъства. А разнообразието и страстта са една цялост. Всяко механично действие е обречено на провал. Затова ви съветвам да влагате плам, в това което правите. И да си угаждате. Често и както пожелаете.
Ако ви се скача с бънджи – скочете. Ако ви се ходи на театър – отидете Ако ви се прави секс – правете. Ако искате да е върховен – просто се влюбете.
И така нататък...
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Жената е съвършеното същество. Нищо, че не знае какво иска
- Играта на дългото събличане и краткото обличане в пробната на влюбването
- Всеки иска да бъде Буковски, но всъщност никой не е. Никой няма и да бъде. Никога.
