Отново е 14 февруари. Ден, в който картичките със сърчица бързо се изчерпват от рафтовете на галерии и книжарници, за да бъдат изписани с най-милите думи на света. Съкровеното желание да зарадваме любимия ни прави подвластни и сме готови да се усмихнем на всяко плюшено мече, което непознато момиче стиска в ръцете си, докато се разхожда по улиците на града, а рошав младеж до нея отчупва парче шоколад, за да го поднесе с усмивка към начервените ѝ устни.
Тези двама се обичат в един сложен свят, където единствено любовта има право да променя правилата.
Не е лесно да изпитваш и да даваш любов. Тя винаги предполага не просто двама, но и взаимност в стремежа да забравяме за лошото, за неприятностите, за предизвикателствата на всеки следващ ден, когато отново ще сме длъжни да докажем пред себе си, че сме силни, понеже можем да обичаме.
Егоизмът често ни изкушава да погледнем първо към себе си, но любовта познава онзи егоизъм за двама, който ни кара да изпитаме щастие, когато в една малка стая делим свят, останал непонятен за хората отвън. Чрез любимия чувството за самодостатъчност става толкова градивно в отношенията ни, че предпочитаме споделеното мълчание, за да чуем как тишината безумно крещи „обичам те“ вместо нас. Именно неизказаните думи изписваме със старателен почерк върху луксозните картички със сърца, сякаш така докумнитараме пред вселената правото си да обичаме и да бъдем обичани.
Все още не знам дали любовта е вечна, но знам, че ако не полагаме ежедневни усилия да я съхраним при себе си, тя е достатъчно фриволна, за да си тръгне неочаквано като случаен гост. Любовта изисква обгрижване, защото е суетна и защото добре познава странния си характер – способна е да захвърля чините върху пода, да полудява от ревност, да заспива уморено като дете, което е прекалило с игрите в легло, където знае, че е на сигурно място.
Каквото и да става, единствено любовта е нашето най-силно основание да живеем живота си като човешки същества. Тя владе едновременно и разума, и инстинкта, а в този смисъл е най-добрият ни учител за това как да живеем най-пълноценно.
Денят на любовта не е просто дата от календара. Едно малко квадратче върху този ден има единствената цел да ни напомня, че не бива да бъде забравяна в останалите дни от годината. Подарените цветя ще увяхнат, шоколадът ще свърши, плюшеното мече ще се озове в килера на ненужните вещи, а милите думи върху картичките ще избледняват с времето все повече и повече. Нека днес празнуваме любовта, но да помним, че и утре и в дните след това тя ще остане най-верният начин да обичаме живота, за да може и той да ни отвърне със същото.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Любовта винаги е сега и никога утре
- Перфектните (не)познати
- Целувка за вчера, прегръдка за утре
- Стъпвай уверено, гледай към звездите
- Още една крачка към възторга
- За сина майката е любов, която не прилича на никоя друга
- Любовта е странен случай
- След гръмкия смях на влюбени се обичаме повече
- За вечността са нужни двама
