Всеки иска да е щастлив, не е ли така? Така е, разбира се. Няма човек, който поне веднъж в живота си да не си е помислял „Искам щастие!“ В различен момент, за различна ситуация, за конкретно нещо – любов, работа, пари, къща, деца, здраве, за всички мислими и немислими неща всъщност. Защото щастието за всеки е с различно съдържание.
Един е щастлив, когато обича, друг, когато е обичан. Парите правят щастлив някого, другиму създават проблеми. Любимата работа обикновено е щастие, но човек може да бъде доволен от това, което върши и без да е Стивън Джобс или Стивън Кинг. И научната дейност, и литературната са работа, да не забравяме. Когато сме здрави, всички сме щастливи, но обикновено не го осъзнаваме, това е принципът, че започваш да цениш нещо, когато го загубиш. Апропо май това е правило във всяко едно отношение, животът ни е низ от проба – грешка – проба с надеждата, че следващия път щастието ще ни се усмихне.
Всъщност самото понятие щастие е неопределено, по-скоро ние преживяваме отделни щастливи мигове с различно проявление и различна продължителност. Замислете се – точно така е. Щастие е първото докосване на ръцете, щастие е признанието и приемането на отношенията, щастие е зачеването, раждането, споделените радости във всекидневието, което няма как да е повсеместни и непрекъснати подскоци и пируети на главозамайващо… ох, щастие, ужас, прекалено сладникаво е даже докато го пиша, представете си го като житие, непоносимо е да си непрекъснато щастлив.
Значи нещо не ти е в ред, значи просто не живееш нормалния си човешки живот, значи нямаш проблеми, нямаш стремления, нямаш тъги и неволи, които да преодоляваш, в крайна сметка си един самодоволен пън без мисъл и чувства, затънал в топлото блатце на безвремието. Значи просто не си жив, бе! Живият човек е недоволен (спомнете си Алековото, по-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня), живият човек изпитва болка, страда, стреми се, пада, става, продължава, прави усилия, изпада в депресия, крив му е света, прави се на три и половина, гладен е, жаден е, богат, беден, отвратен и отвратителен, отблъснат и отблъскващ, състрадателен и неизаинтересован, всякакъв е живият човек. И между всичките тези състояния – щастлив.
Как ще усетиш, че си щастлив наистина, ако си такъв непрекъснато? Обясни на някое африканско племе какво е зима, нарисувай му сняг и ледени шушулки, ще е същото като да обясняваш на ескимосите какво е бялото слънце на пустинята. Не филма, филми можеш да прожектираш, ама пак нито в иглуту ще усетят парещите лъчи по собствената си кожа, нито онези с по една набедрена превръзка ще усетят студа в „Катерачът“, например.
С ума може да се опиташ, със сетивата – забрави. А щастието е първо усещане, после осъзнаване и след това – стремление. Ама не просто гол стремеж към осъществяване на някаква имагинерна мечта, а целенасочена работа по въпроса. Ако се затвориш в къщи, потънал в желанието да срещнеш най-красивия мъж на света, шанса той да почука на вратата ти е точно толкова, колкото да ти позвънят от НАСА с предложението утре да полетиш като командир на космически кораб към Юпитер.
Иначе спазваш предписаните правила – обикни живота и той ще те обикне, отвори душата си и светът ще влезе, познай себе си, за да те познаят другите, бъди търпелив и търпението ти ще бъде възнаградено, прощавай, за да ти простят, все правила, ако пък се включим към 10-те Божи заповеди и бягаме като от огън от 7-те смъртни гряха – щастието ни е гарантирано… Не че не е така, ама и не е точно така. И всеки от нас го знае. Само с мантри не става, трябва и акъл. Защото има едно основно правило – онова за меда и жилото. Ако не влезе в теб жилото, няма как да усетиш сладостта на меда.
Скъпият облизва лъжичката, с която е сложил мед в чая ми и казва дълбокомислено: „Подслаждам теб, за да подсладя себе си, това тибетските монаси дали ще го приемат за правило?“ Отде да знам, той все извърта нещата според както му харесва, но това е великата словесна игра помежду ни и трябва да му върна, перифразирайки някоя дълбокомисленост, но предпочитам да играя хард и вдигам вежда: „Аз съм диабетичка, Скъпи…“, за да ме прекъсне: „Добре де, ще изпия и твоя чай, но жилото ти се пада двойно…“ Аха! Понякога правилата носят повече щастие, когато ги нарушаваш, факт!
Още от автора:
- Това, че не го показвам не значи, че не ревнувам
- Не бъркайте изгодата с приятелство
- В живота на жената трябва да участваш активно, а не тъпо да присъстваш
- Това не се контролира, бе! Просто е такова
- За любовта пощальонът звъни само веднъж
- Любовта е с цвят на… всичко
