Тази година прайдът в София мина под надслов „Различни хора, равни права“. Този прайд, все се получава така, че разделя хората. И двете страни са супер полярни и супер истерични. Проблемът е, че хората наистина са различни и ако не изговорим максималното, и ако не знаем какво да кажем на децата си по този повод, винаги ще има истерии. Започвам едно по едно.
Проблемът с приемането. Мисля, че всеки един от нас, от тези, които си мислим, че сме „нормални“, трябва да положи усилия да приемем най-напред, че някой може да е различен, с различна сексуална ориентация и с различно усещане за живота. Понеже тези хора са малцинство, особено в България, мнозинството трябва да си спомни смисъла на мнозинството и той е, че ние трябва да бъдем толерантни и да защитаваме и тези, които изглеждат по-различни от нас самите.
Да приемеш означава да еволюираш. Те са такива. Това са избрали. Това не ги прави по-лоши, малоценни, заразни, болни или лош пример. Прави ги по-различни. Ние, болшинството, по-консервативните, традиционалистите, просто трябва да повишим капацитета си на приемане. Приемане от наша страна не отнема от нашите права.
И пак проблемът с приемането – след като сме приели по принцип хората с различна сексуална ориентация и въобще с различно усещане за живота, трябва и да приемем, че те не са объркани, не са ненормални и не са, за да ги набуташ някъде да си живеят, да мълчат и да не се показват пред хората, живеейки с порока, позора и кривината си. Те нямат нужда да бъдат „вкарвани“ в правия път. Така разбират живота си, така разбират щастието си. Не е необходимо да палиш бенгалски огън, като ги видиш, но и не е необходимо да се срамуваш от избора на някой, дори и да ти е близък. Това е негов избор. Не твой.
Грубото отношение и обиди към хора, които се възприемат като гейове, лесбийки, трансполови и всякакви други ЛГБТ, е тотално недопустимо. Да ги биеш, плюеш, псуваш и да упражняваш насилие върху тях от всякакво естество, е грубо, недопустимо, анти-мъжко и е страшна простотия.
Но, внимание! Нека продължим с разсъжденията.
Проблемът с липсата на правата, който много ЛГБТ изтъкват ми идва малко в повече. Наистина не съм виждал някой да ограничава правата на „различните“ според тях самите. Думата „различни“ е голям автогол. За кого различни и от кого различни? Ако те се възприемат като различни хора, нека припомним, че пак според тях правата са еднакви. И е точно така. Има права за всички.
Различни, безразлични, няма значение. Правилата ни правят еднакви пред нормата и закона.
Не съм чувал за някой ЛГБТ, който да няма право на собственост, на работа, на шофьорска книжка, на външен вид, на стремеж към щастие, на мнение или на себеизразяване. Ни повече, ни по-малко. Това, че някой ЛГБТ се е почувствал дискриминиран, защото е усетил някакво неодобрение от околните към себе си или е прочел мислите им и те не са му харесали, това НЕ Е НАРУШАВАНЕ на права, защото ни съдят по действията, а не по мислите. Сори!
Ако аз имам принадлежност към отбора на ЦСКА и отида в среда на привърженици на “Левски” и те разберат, че съм чорбар със сигурност няма да ми се изкефят и най-вероятно това ще си проличи. Но това, че те просто не ми се кефят, само по себе си не нарушава правата ми. Би ги нарушило, ако ми кажат примерно – "в това заведение, Симо, е забранено за ЦСКА-ри". Това вече е нарушение на правата ми. Не съм чувал за място, което е затворено за ЛГБТ.
„Трябва да ни приемате и да ни оставите да изразяваме себе си открито“. А защо да трябва да ви приемаме, без да имаме правото и да не ви приемаме!? Правата са за всички. Нали това казвате – различни хора, равни права. Вие имате право да изразявате себе си. Но „ние“ имаме право и да не приемем вашия начин на изразяване. Правото на не приемане, не означава отхвърляне.
Това, което “пресолява манджата”, поне според моите критерии е, че част от ЛГБТ очакват и изискват от нас някакво утвърждаване и подкрепа за избора, който са направили. Мисля, че нито имат нужда от това, нито имат право на това. Това е въпрос на избор, който са направили ЛГБТ - да бъдат „различни“. И са го направили заради тях самите, заради смисъла и щастието, което изпитват с този избор. Аз напълно подкрепям стремежа им към лично щастие. Но не разбирам защо аз трябва да бъда страна в тяхното щастие. Моля ви, оставете ме! Единственото по-лошо нещо от липсата на права, е злоупотребата с права.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
