Всяко клише е кратка вариация на истината, синтез на причинно-следствени връзки, без които животът би бил неразбираем и хаотичен. Благословени сме, че природата ни е дарила с разум, но най-вече защото ни е създала така, че да изпитваме любов. Силата на любовта ни дава нужната смелост да преминаваме през трудните моменти с усмивка, защото някъде някой ни чака с вярата, че ще се справим, за да сме отново заедно.
Има нещо безумно красиво в противоречието, че животът е сложен, но заедно с това – прекрасен.
Склонни сме да се тревожим за неща, които са извън нашия контрол. Стремим се към постигане на цели, които не са по силите ни. Опитваме се да планираме ежедневието си, макар времето да не съществува. Губим ценни минути, докато светът не спира да се върти...
Около нас е пълно с тъга, но ако нямаме възможност да бъдем част от нейния лек, достатъчно е да извлечем поука. Ако не можем да противодействаме на злото, хубаво е да запомним колко много щети нанася то, за да продължим живота си като добри хора. Не е препоръчително да имаме очаквания, щом не даваме достатъчно от себе си, за да постигаме истински важни победи.
Да се отпуснем за малко. Нека за момент приемем факта, че нещата не се подреждат по плана, който грижливо сме изготвили от вчера. Несигурността не е задължително неприятна. Понякога приятните изненади са учудващо възможни.
Връзката с нас самите е от изключителна важност, защото само в състояние на хармония можем да изпитаме истинската наслада да отдаваме любов.
Любовта трябва да е безусловна. Тя няма нужда от призиви за разбирателство и толерантност, защото ни позволява да приемем другия точно такъв, какъвто е. Израстваме с него, улягаме заедно и с годините това създава в нас усещането за безусловна сигурност. Когато сме най-добра версия на себе си, няма да остане незабелязано.
А колко е хубаво да бъдем обичани! Чувството за цялост ни кара да се чувстваме важни по особен начин – сякаш целият свят е в краката ни, сякаш нищо друго, освен любовта, няма абсолютно никакво значение. И то няма!
Споделените моменти са вечността, от която се нуждаем. Нашите общи спомени са живот, който ни кара да вярваме, че в бъдеще най-доброто предстои. Заедно сме по-богати и по-значими, по-можещи и по-добри.
Затова – да се обичаме, пък каквото ще да става!
Прочетете още от автора:
- В средата на пътя гледаш на живота с други очи
- Не бройте щастливите мигове, множете ги
- Даващият обич трябва да може и да приема любов
- Ах, този кратък, но тъй сладък живот
- Две срички, изпълнени със смисъла на всичко
- „Бъднуване” е дума, която трябва да изпълним със съдържание
