Сега ако някой ми каже, че никога не са му потъвали гемиите, нали знаете, че няма как да му повярвам.
В крайна сметка в окото ми не плува корабче. Аз що гемии съм проводила кога с нажален, кога с ядовит поглед към дъното на житейския океан…
Всички сме своего рода корабокрушенци в това отношение. Нямам предвид конкретния плавателен съд, а значението на израза. Потънаха ми гемиите се употребява, когато нещо си загубил. Крах на някакво начинание. Абе, неприятно си е отвсякъде.
Обзавел си се чисто нова гемийка, лъскава и удобничка, жадувана и твоя завинаги. Така си мислиш всеки път. И какво я правиш? Товариш я. С каквото решиш. С надежди, с въжделения, с намерения, с планове и графици, с каквото там душа ти иска. Пък опваш платната и пориш водната шир. Пориш до първата вълна, която я блъска странично, щото не си сметнал за необходимо първо да се позапознаеш с навтиката.
Навтиката е просто наука за корабоплаването.
Във всяка водна шир, в житейската също важат неотменно законите й, ако това да е литературно сравнение. Метафорите не отменят законите.
Та. До първата вълна, която те плясва по цялата дължина на гемийката, щото не знаеш, че трябва да я обърнеш с носа към вълничките. Люшва те, сервира ти бърза морска болест и току-виж те прекатурила. Първа потънала гемия, сълзи и подсмърчания.
При втората гемия е редно вече да си понаучил нещичко поне. Знаеш как да държиш курса. Хубаво, ама като си натрупал всичкия товар, както ти дойде – всичко се накачулва едно върху друго, щото център на тежестта няма, изобщо не си го и помислил, важното е „стоката“ да е натоварена, та хайде: „Спокойно, моряци, най-близката суша е дъното.“ Никой моряк не е спокоен при такава перспектива, та навличай спасителната жилетка и гледай да не попаднеш във водовъртежа на потъващия плавателен съд. Пак сълзи, пак секрети от носа, пак трупане на опит.
Следващата гемия я редиш много стриктно и грижовно. Тук намеренията, до тях желанията, по средата въжделенията, готово, като в аптека, няма празно. Да, де, ама пусто, забравил си да обезопасиш товара, да го вържеш със здрави въжета, да ги закрепиш яко, щото вълните блъс-пляс! и всичко налашкано, натрошено, изподупчило трюма пътува – къде? Към дъното. При другите. Ревът и всичко придружаващо го си ги знаем.
Следващата гемия пак ще потъне, ако я товариш с неща, които не си премислил.
За какво ти бяха тия илюзии, а? Те винаги са въздух под налягане и само кламбичкат. При тези неща балансът е важен.
Тежестта не трябва да е нито по-голяма, нито по-малка от това, което може да понесе твоето корабче.
Набамкал си догоре трюма с представите си за гениалност, за всичкоможене и всичкопозволеност, с нездравите си амбиции, а платненцата ти като носни кърпички, и то хартиени. Е като как в житейската акватория, а?
Говорим си за...
И една проста гемия иска ум и разум да натовариш първо. Ако разполагаш с тези два товара, не се плаши, човече. Потъналите гемии са хубаво нещо от гледна точка на това, че потъвайки, ти дават възможността самият ти да не отидеш право на дъното.
Стъпваш върху останките от всичките си круширали илюзии, глупости, биене в гърдите, тропане с краченце, удряне на юмручета едно в друго, подливане на вода на другарчето, опити да минеш между капките за сметка на някой друг, абе всичко, което си товарил и ти се е стоварило върху собствената глава, пък си вадиш съответните изводи, умозаключения и опит, вярно горчив, но твой и вече със следващата си гемия внимаваш.
Важното е да има следваща. Щото в житейския океан пеша не става.
Скъпа, вика Скъпият, щото той и за гемиджия става, половин час, откакто каза, че след пет минути си готова, вдигнах платната и хванах вятъра, хайде може и с домашната рокля!
Изваждам от чантата две претенции, една потенциална хидрофобия, четири „ако“-та, пакетче леки съмнения, пет-шест минали грешки и… пълен напред!
Номерът е да не задере дъното в отломките на моите и неговите потънали гемии, но този плавателен съд сме го кръстили „Любов“, надежден е значи.
Още от автора:
- Ю като юли, Ю като лЮбов
- Коя щях да бъда, ако не ми се беше случил?
- Юни седи пред запалената камина
- Всяко време е време за любов
- Паля колата и идвам!
- Не вярвайте на слуховете за мен. Много по-лоша съм
- Любовта ухае на люляк
- Госпожице, не му отпускай края!
- Когато споделяш и хляб, и легло, тогава е близост
- Никой не ти е обещавал да ти е лесно
