Поредният сезон на филмовите награди бе открит с бляскавата церемония по раздаването на отличията „Златен глобус“ преди няколко дни. Суперзвезди от света на киното показаха на червения килим ослепителни дизайнерски облекла, заслужили и не дотам заслужили артисти получиха златни статуетки за своите постижения, имаше традиционната доза изненади, разочарования, и така нататък.
Водещият на събитието Рики Джървейс откри церемонията с унищожителна тирада, която завърши с комичен призив към спечелилите да не си губят времето на сцената в политически речи, а да благодарят на агентите си и да се разкарат, тъй като никой не иска да слуша знаменитости в костюми за десетки хиляди долари да държат лекции за това как трябва да живее живота си обикновения човек. И бе прав.
Именно наставническото отношение на личности като Мерил Стрийп и други, които неизменно оставят у зрителя впечатление, че ни най-малко не живеят на света, които делим всички ние, простосмъртните, доведе до изборният резултат в Съединените щати през 2016 година. Заради тях и поучителните им слова, поднесени с гръмък тон на интелектуално превъзходство и с щипка високомерие, в момента в Белия дом седи инфантилен идиот с крайно десни политически възгледи.
Не звучи особено убедително актриса, която до днес получава по около 20 милиона долара всяка една календарна година за повторения на хитов сериал от 90-те, в който е участвала, да дава наставления от сцената в дизайнерска рокля за това как хората трябва да гасят пожари, за какво трябва да харчат парите си, какви коли следва да карат, за кого трябва да гласуват, и други подобни наболели въпроси. Това създава единствено усещане за празни приказки и никакво действие.
Но на церемонията имаше едно изключение. Един мъж застана над нивото на колегите си и над шеговитите и напълно верни реплики на водещия Джървейс. Той спечели „Златен глобус“ за главна мъжка роля в телевизионен минисериал, но не прие лично приза, тъй като не присъстваше на събитието. Той бе в Австралия с противопожарно оборудване и защитно облекло, борещ се директно с огнената стихия, обхванала почти целия континент, на който живее и самият той.
Става дума, разбира се, за Ръсел Кроу. Когато миналата година излезе минисериалът „Решаващият глас“, за който големият актьор сега спечели „Златен глобус“, написах статия за приликите между него и Марлон Брандо в маниерите им, в общественото им възприятие и в стила им на игра пред камерата. Е, тази неделя Кроу прибави поредната сходна черта със своя идол.
Наследникът на Брандо и „решаващият глас“ в Холивуд: Ръсел Кроу
Политика, медии и човечност експлодират в „Решаващият глас“
Когато Брандо печели „Оскар“ за главна мъжка роля за изпълнението си като дон Вито Корлеоне в „Кръстникът“, той изпраща на церемонията от свое име индианска актриса от племето на апачите, която да говори вместо него за посегателствата върху правата на своя народ и за негативното им илюстриране в холивудските филми. Бойкотът на Брандо, разбира се, отприщва серия от полемики.
В случая с Ръсел Кроу тази година няма такъв скандал. Той не бойкотира наградите „Златен глобус“, а прие с благодарност своя приз. Но отсъствието му от церемонията и изпратената му реч, изчетена от заекващата Дженифър Анистън пред камерите и фокусирана върху климатичните промени, бе неговият по-елегантен, цивилизован и въздействащ начин да се дистанцира от панаира на суетата и от наставническите речи, и да застане зад думите и нагласите си като истински мъж – с действия.
На 55 години, Кроу отдавна няма външния вид на екшън герой или на гладиатора от началото на века, като когото сме свикнали да го гледаме по телевизията. С прошарена брада и коса и с леко издут корем, актьорът не се крие от естествените ефекти, които възрастта на човек има върху физиката му. Но поведението му е на десетократно по-голям мъж от всичките му по-млади колеги, включително редица австралийци, на чиито изсечени фигури се възхищаваме по кориците на списания.
Знам какво биха могли да си кажат циниците – че видеата му от Австралия в социалните мрежи също са своеобразни прояви на суета и на показност, че надали лично Ръсел Кроу гаси пожарите из континента, че по всяка вероятност плаща на редица други хора да го правят вместо него. Е, и? Дори всичко това да е вярно, пак е много повече и оставя много по-реално, силно, добро впечатление от всичките кухи думи, изречени от окъпаната в светлина сцена в Холивуд.
Всичко това засенчва важния факт, че победата на Кроу бе сред най-заслужените на церемонията. Повече за харизматичното му и безкомпромисно представяне в амплоато на медийния магнат Роджър Ейлс можете да прочетете на двата линка, дадени няколко параграфа по-нагоре, тъй като наистина би било несправедливо да обобщя нюансите и пластовете в превъплъщението му в едва няколко думи.
Наградите „Златен глобус“ бяха поредното категорично доказателство, че Холивуд си остава приклещен в политически лабиринт. В него очевидно се ценят не артистичните постижения на хората в киното, а външният им вид, договорната им принадлежност към едно или друго студио, и други външни фактори, които нямат нищо общо с реалните причини, поради които отиваме до киносалоните или пък заставаме пред екраните по домовете си.
Но един мъж застана над фалша, над лицемерните призиви, наставления и празни слова, застана с действия зад силните си думи, прочетени от друг в неговото отсъствие. Очевидно е, че той е последният истински мъж в Холивуд, Ръсел Кроу.
