Малко хора си признават, но пък доста го правят. В дневник, в бележка на компютъра, на лист хартия, кой както е свикнал или както вярва, че е по-сигурно. По-сигурно да се сбъдне написаното. Щото това е „Оня“ списък, дето като го направиш в навечерието на новата година, всичко от него ще се материализира.
Ще си намериш мечтаната работа, ще спечелиш от лотария, ще срещнеш любовта на живота си, ще, ще, ще… Всичко, което не си постигнал в отминаващата година, прехвърляш автоматично в новите дванайсет месеца, заредено с двойна и тройна сила, с подробности, с пет килограма повече от тези, които си нарочила да свалиш миналия декември, щото са се трупнали, сменяш сините очи с какви да е, само да ме гледат влюбено, лекичко се прокрадва реализъм, значи, вместо Малките Антили записваш екзотична дестинация, заменяш бугатито с да не е втора ръка, абе редактираш, ама пишеш ли, пишеш. И мечтаеш.
Абе, хубаво нещо са си мечтите, дума да няма. Ама мечти на хартия… най-много книжни лястовици да си направиш от листата, по-голяма вероятност има да стигнат до някаква жадувана цел. И защо трябва да ги пишеш? За да ги намери утре гаджето ти, мъжът ти, детето ти, родителите и да стане леко конфузно. Пък и никой да не надникнев писаниците ти, нали догодина или по догодина ти сама ще ги прочетеш случайно и срам, та срам. Не обиден срам, а такъв, миличък и надживял глупостите, които се въдят във всяка глава.
Веднъж, преди години, си направих такъв списък. Бяха ме инструктирали, че трябва да искаш повече, за да ти се даде достатъчно. Цял живот не съм искала много, та нямах стартова единица и изцепих помпозното „Да спечеля с много работа 500 000 лв.“ Фалстарт още в началото, нали? С каква работа (с писането си – ха-ха-ха!) колко много, та чак половин милион, ама с математиката никога не ми се е получавало.
Дотук беше лесно, опъна ми се разпределението, разпратих ги при децата си, а за себе си оставих едни 50 000, за да си плащам сметките. Не си пожелах екскурзии, почивки, бленувани мъже (имам си!), приятели, перфектна фигура (за какво ми е, чувствам се добре в кожата си, баш тамън си ми е) и… не знам какво може да си пожелава човек, та да му го сбъдне… новата година. Тя може да продължи да реализира само това, което си заложил в старата. И в тази преди нея. И в по-предишната. Не като мечти, подредени по списък, а като действия.
И не, не съм против плановете, хубаво е да си планираш стъпките, не да я караш ден за ден, както дойде и ако дойде. Тъй че – пишете, ако искате. Що пък да не разсмиваме Господ с плановете си, особено когато са в сферата на да надцакам Мимето от фитнеса или Лилето от фейсбук, дето пълни профила си с фотки на батки под палми. Майтапя се, разбира се. Ама на мен майтап, на теб истина, и това го има. И нека си го има.
Хора сме, различни сме, не сме от калъп извадени, дето има една дума – даже кубиците силикон един с един не съвпадат. Усмихвайте се и ако искате пишете. Ако си нямаш мечта, как ще ти се сбъдне, тъй казват. Лично аз не пиша списъци. Всичко ми е в главата. Заспивайки на Рождество в най моята прегръдка, си помислих „сигурност, спокойствие, работа“. Това, което ми е насъщно и което пренасям от година на година, прислонена до рамото, на което заспивам. Сигурна, спокойна и със силите да си свърша работата като се събудя. И тъй – всяка година. Достатъчно, нали?
