Има свободни индивидуалности, които решават какво да правят и как ще живеят живота си. Това е финалът, а сега – началото.

Покрай масовата възбуда около Истанбулската конвенция, атаката към филма „Лили рибката“ и фиксирането върху роклята за момченце, цитирана в задачата по математика, си мисля че нещо сериозно сме объркали в посоката. Буним се срещу някакъв невидим враг, който ще ни обърка представите за пол? Хайде де.

По-важният избор е върху това кои сме ние и какво правим с живота си. И ако нещо в него не ни е наред – нека да започнем от себе си, без да виним другите и начина, по който изживяват любовта си.

Мъжката любов е била с двойнствен, но и ясен статут в древна Гърция и Месопотамия. Сексът между издигнатите в социалната, военна  или интелектуална йерархия е бил приветстван, мъжките проститутки  - презиран факт. Сафо в гениалността си на поетеса, успява да възпее и  женската хомосексуална любов, до този момент оставала под прикритие. Шекспир в своите сонети е страстно-любовен и неясен в избора си на пол.

Любимият ми Оскар Уайлд е лежал в затвора, заради пристрастия към мъж и умира на 46 с разбито име и здраве. Скопяванията по полов признак са тъжна работа и не правят чест на човечеството. Примерите са много, за да ни припомнят, че велики умове и творци са живели извън правилата във всяко отношение. Включително и сексуалната тангента жена-мъж.

Човек се влюбва в човек. Аз лично предпочитам мъжете, но и не изключвам, че жена може да ме увлече. За любов говорим в случая. Била съм свидетел на  ярко хомосексуално себеопределяне, което във времето минава в хетеросексуално и обратното. Нищо ново под слънцето и нищо, което да ни касае лично или като общество. Това е избор на индивидуалността в пряка зависимост от личните етични норми и уважение към другия.

Защо обаче обществото ни напоследък така се взриви от признаци на европейска маркетингова стратегия за трети пол?

Това е фейк нюз, такова нещо няма. Полът е ясно дефиниран от раждането и се определя като Мъж  или  Жена. Има и изключения, но базисното понятие е човек. И всеки един човек може да обича по своя си различен начин и нека да не се бъркаме в избора му и да го уважаваме.

По-нагоре от пола стои личността и нейните дефиниции. Смелостта да погледнем към себе си, да се оценим и приемем  и да следваме пътя си. Там не виждам какво ще ни попречи. Съвременния свят е достатъчно широко скроен, за да не скопява гений като Алън Тюринг, известен от интерпретацията на чудесния филм „Игра на кодове“.

Не виждам защо наричаме различни хора, които са индивидуалности точно, колкото и ние.

Не разбирам врявата срещу третия пол, защото такъв няма.

И най-вече не разбирам защо, докато се страхуваме от себе си и не си вярваме – разразяваме бунтове за учебници, схеми, ЛГБТИ общество, филми и конвенции.

Имаме общи цели и борби на човеци, които би трябвало много по-ясно да виждат това, а не разделението. И задаваме ли си въпроса защо все някой ни тласка към него?

Бъдете свободни от манипулация, бъдете свободни в любовта си и най-вече в в правото си да бъдете индивидуалност, а това значи и различен от другите.

Сбор от свободни индивиди може да направи и насочи енергията си към много по-важни и същности неща от това  как и кого обичаме.

Любовта всъщност е обединител. Свободата, правото на щастие и здраве, чистота на природата, справедливостта  са много по-важните каузи.

Влюбените и обичащи хора не са проблем, а сила.

Още от Ива Дойчинова:

• 2017 –а се забавляваше с мен
• Западът е провинция, ако се вгледате обективно: какво им липсва на шотландците, което ние го имаме в изобилие
• Какво не разкри секс скандалът в Холивуд
• И нека любовта направи избор!
• Любовта е... или защо ни е трудно да кажем на другите какви сме
• Нещо се случи!