Когато гледам някоя от картините на знаменития Илер Жермен Едгар Дега, винаги ме наляга особено чувство на тъга. Тъга, свързана с осъзнаването, че животът е колкото красив, толкова и пълен с предизвикателства.
Зад бляскавия свят на балерините, пресъздаден в картините на френския художник, се крие жестоката действителност, в която момичетата с пачки са били принудени да съществуват. Вдъхновяващо е усещането, че въпреки шокиращия живот, който са имали, са се докоснали до съвършенството. Грация, достойна да бъде обречена на вечност.
С настъпването на светлите празнични дни е съвсем естествено да мислим какво да подарим на най-близките си хора. Лъскаво опакованите подаръци под коледната елха винаги връщат усмивките, а смехът става звънък – като част от весела мелодия на отдавна забравена латерна.
Важно е да разберем, че ние също сме заслужили да възнаградим доброто в себе си. Подарете си нещо малко, защото не сте спирали да обичате. Много е лесно да бъдем лоши, но добротата ни е заложена по природа. Нейната проява е израз на човешката ни същност.
Доброто започва от мен и от теб, предаваме го като жив огън от сърце на сърце, за да озарява дните, които ни е писано да изживеем.
Всички се нуждаем от любов, а тя не ни се полага по право. В нейно име водим войни, извършваме предателства, трупаме разочарования, но точно като при балета, любовта е неизменна част от смисъла да изживеем живота си възможно най-пълноценно. Когато подхождаме с добро и сме уверени, че тази доброта се множи чрез нашите действия и мисли, трябва да ѝ се отплатим по подходящ начин.
Отдаването на другите изисква обич към себе си.
Не е нужно подаръкът да има материална стойност. Достатъчно е да си отделим време. Грижата към нас самите може да бъде изразена с разходка на любимо място, с четене на нова книга, с миг на съзерцание, в което да си припомним колко важни сме всъщност. И аз, и ти.
Колкото и различни да сме, до един имаме мечти, страсти и представа за щастие. Мигащите светлини на елхата осветяват стаята с надежда, че нещата ще се подредят точно както трябва. Каквото и да се случи, ние сме длъжни да устоим на изпитанията на живота и да не забравяме, че той е най-ценното, което притежаваме, че ни е даден, за да го живеем заедно.
Поглеждам към една от балерините на Дега. Изображението ме връща към тъгата, за която стана дума в началото. Благодарен съм ѝ. Подарявам си този момент на наслада, без да е нужно да притежавам картината физически. И се усмихвам.
Прочети още от Добромир Банев:
- На ръба на света, където помним, че сме обичани
- Струва (ли) си да започнем отначало
- Да се погледнем в огледалото на истинатаДа се погледнем в огледалото на истината
- Отговор има за всичко
