Ако на 20 години един мъж е бил почтен, и в зрелостта на просребрените си коси, ще продължи да бъде мъжествен и секси.
Ако в младостта си е бил несигурен, лицемер, изплъзващ се от отговорност, няма да се промени.
Съжалявам, момичета!
Няма смисъл да го чакате да се обади, да му кроите номера, да изучавате магията на женските тайни, за да го покорите, да го превърнете в домашен любимец, когото да го превъзпитавате под чехъл. Не, че няма да постигнете успех, ако си го навиете на пръста и го превърнете в цел. Но после ще се ядосвате на себе си. Ще дундуркате някого, с когото отдавна не искате да се сгушите под завивките. Някого заради когото ще се чувствате неловко пред децата си, ще получите човек, когото просто ще отглеждате, без да се чувствате подкрепена.
Ако е почтен мъжкар, в най-добрия смисъл на това понятие, такъв ще си остане. Ако е нагаждач, върти се според вятъра и не отстоява истината си, няма да е способен да ви обича. Ще ви бъде господар или подчинен, но не и любим.
От почтения мъж никога няма да чуете израза, че е бил жертва на някакви обстоятелства. Колкото и да е препатил, през каквито и трудности да е минал, за да остане верен на себе си, той ще каже: „Това беше моят избор, знаех какви могат да бъдат последствията и не се отказах от тях. Приех ги, защото това е моята истина“.
Говорим си за...
Може би за първи път в тази рубрика говоря толкова директно за мъжете. Знаете, обикновено ви занимавам с жените и с някакви алтернативни гледни точки за това как да сме една идея по-осъзнати в днешния ден, когато всички усещат, че не сме просто хора, които се раждат, порастват, срещат други хора, влюбват се, разлюбват, женят се, създават поколение, отиват си от този свят. Когато всички по свой начин започват да схващат, че съществуването ни има и друга творческа мощ, освен природно зададената да създаваме децата си.
Причината да осмисля в какво са се превърнали момчетата от младостта ми е много простичка – принадлежа на поколението, което през последните години, а и в близките следващи, празнува своите 50 лета. Знаете, на тези тържества се събират много хора. Някои мъже може да разпознаеш само ако си ги представиш без шкембетата. Но други разпознаваш само по маниера, по който отдават почит на жената в теб. Не чрез комплименти, нито чрез показно флиртуване, мазнене, сервилност, а чрез топлината на радостта в очите, искрената спонтанна прегръдка. По достойния начин, по който ти представят своето семейство. По деликатния начин, по който уважават личното ти пространство и не ти задават нито един въпрос, който би могъл да те притесни.
Какво забелязах още? Момчетата, които и в младостта ми бяха пичове, онези които всички момичета определяха само с една дума: „мъжкар“, са си останали такива. И продължават да бъдат много автентично привлекателни. Магнит и за другите мъже и за жените. Но без да спекулират с очевидната слабост към тях и на двата пола. Мъжете – поради присъщата им, още от древни времена потребност да са част от отбора на алфа-мъжкаря. Жените – за да се почувстват почетени и третирани с уважение като жени.
Момчетата, които и в младостта си бяха лекенца, сега са се превърнали в обиграни лекета. Никога не са използвали препарат за премахване на петна. Напротив, превърнали са това да бъдеш леке в норма на поведение и начин на живот. Задават директни и груби въпроси, които после коментират шумно и арогантно. Не те питат „как си“ или „с какво се
занимава“, за да получат информация, а за да определят на кое стъпало да те сложат, за да изтъкнат те с колко много стъпъла са отгоре. Или подминават с високо вдигната брадичка онези, които не заслужават тяхното внимание. Това си зависи от характеропатията. По-неуверените, плахите, измъкващите се, започват да се притесняват. Например, че жена им ще забележи, че се здрависват с хубавка непозната, ще ги питат коя е и те няма да знаят какво да кажат. Не защото е имало нещо между вас, а защото никога не са знаели какво да кажат. Винаги е имало някой, който им е казвал какво да мислят, какво да правят, какво да работят. Някакви непознати момичета от младостта ги сварват тотално неподготвени, бързат да се скътаят и да се свият на сигурно място, на което няма да взимат самостоятелни решения.
Реших да се загледам и в двата риалити формата, които започнаха наскоро. Обикновено не ги гледам. Аз съм от тези, които от две години нямат телевизор и не изпитвам потребност да имам. Но нещо ми прищрака, движа се в относително тесен кръг на хора, които се занимават с книги, театър, изкуство, музика, кино, т.нар. сфера на културата. С близките ми приятелки, животът ни е събрал по резонанс, така че горе-долу сме на един акъл. Приятелите ми в социалните мрежи също са предимно от тази сфера. Казах си: „Я да видя някакви различни хора. Каква е представителната извадка на хората, с които споделяме една територия“.
Приятно се изненадах, че дори в риалити форматите видях и почтени мъже. Първосигнално си казах: „Я, този е готин“. И малко се зачудих след като е „готин“ какво прави там, да се излага... Така се загледах. За да проверя дали нещо не се е повредила преценката ми с годините. Не, хич не се е повредила. Даже се е утвърдила. И в двата формата имам фаворити. Все мъжкари. На пръв поглед. Стисках палци да са и почтени хора. Вече колекционирам и техни реакции и реплики, които са пример на почтено поведение. Много съм доволна. Знаете ли защо?
Защото тези пичове никога и по никакъв повод няма да срещнете на каквито и да било семинари или формати за усъвършенстване на нещо си. Начинът, по който мислят никога няма да бъде записан, историите им няма да бъдат разказани, така че да вдъхновяват някакви хора да тръгнат по някакъв път на просветление, благоденствие или каквото и там да е. Напротив, по-вероятно е да бъдат коментирани в жълти издания, да бъдат подложени на безпощадната критика на общественото мнение, а до следващия риалити сезон да бъдат напълно забравени.
И въпреки това съм сигурна, че ще излязат от месомелачката на риалити форматите толкова почтени, колкото са били, когато влязоха вътре. И ще продължат да бъдат почтени съпрузи на своите жени и бащи, с които техните деца да се гордеят.
А аз ще си записвам от време на време есенция на техни реакции, думи и постъпки, които оформят онова, което се нарича „архетип“. И ще се забавлявам да ги публикувам като държа в пълна тайна прототипите, за да видя колко лайка ще събера на моя профил, преизпълнен с хора, които работят в областта на културата и на хора, които се занимават с духовни практики.
Това ще бъде моят експеримент. Какъвто и да е резултатът, младите момичета, които ме четат, нека да запомнят, че почтеността е секси. Тези, които вече имат перспективата на времето, са го разбрали. Някои – по трудния начин, но всека си избира пътя. И мъжкарят.
Още от Михаела Петрова:
-
Носталгията по любовта
-
Красота и цайтгайст: чарът на женската енергия е в това, че тя Е, без да се състезава и противопоставя
-
След всяка буря се променяме
-
Винаги всичко е наред
-
Любовта е дом
-
Капаните на емоционалното наследство