Много неща можем да разберем за един човек от отношението му към работата, която върши. Независимо дали е временно на работното си място, или не. Без значение и дали работи за пари, или просто върши нещо вкъщи.

Не съм си поставяла за цел да анализирам, но ей така, за забавление, ще ви разкажа за няколко човека, които срещнах днес.

Таксиметровият шофьор. Беше спрял почти на другата улица, защото не знаел къде е номерът и не си е направил труда да го потърси, нито да попита, нито да си пусне навигацията. Но почти ми се развика, защото отивам точно до Академията, а съм подала на диспечерката само посока на адреса към парк Заимов.

Казах му да ме спре до парка, щом е толкова важно за него и че мога да стигна пеша дотам. Така и стана. Минавайки откъдето той си реши, без да ме попита, ме закара през най-заобиколните пътища, но пак мен изкара виновна, че не съм му дала указания в началото откъде точно да мине. Мисля, че най-добре щеше да му бъде, ако не само му плащах, а и го возех.

Представих си този мъж как се държи със жена си. Тя му казва например да купи точно от онези домашни домати от бабата, а той влиза в първия магазин, който му е по път и после й се кара, че салатата е безвкусна.

На хората, които не обичат това, което правят, все някой друг им е виновен. Как се казваше този човек не разбрах, но и едва ли някой би се заинтересувал. Ще си остане просто един нервен шофьор без име и качества за запомняне.

И за да не изброявам само лошите впечатления, ще ви дам пример с една жена, която работи в куриерска фирма близо до нас. Общувала съм с нея за последните месеци десетки или стотици пъти. Нито веднъж не беше в лошо настроение. Независимо от бързащите изнервени хора, които вечно се разправят за това кой кого изпреварил, кой какво не харесал, върнал, сменил, объркал и прочие, тя винаги с усмивка оправя проблема и излиза от всяка ситуация. Чак ми е приятно, докато чакам, да я наблюдавам.

Сигурна съм, че тази жена е добра съпруга, майка и приятел на когото винаги може да се разчита.

С лекота се разбира с хората, не мрънка и не чака някой да й свърши нещата вместо нея. Казва се Капка. И наистина е като чиста капка спокойствие в бурното море от настроения покрай нея.

Веднъж я попитах дали си харесва работата, или просто си е такава и я поздравих за това, че винаги е усмихната. Тя ми отговори, че ако не е в настроение - първо на нея няма да й е добре.

Както ви казах и в началото, ако искате да разберете повече за някой, ще го познаете по това как върши работата си. Независимо дали държи моп и заобикаля ъглите или повдига столовете, за да почисти под тях, върти волан, или опакова пратки.

Има ситуации в които просто трябва да свършим нещо вкъщи или да се наложи да работим, каквото не ни е по сърце.

Но винаги може да изберем характера си.

Той е този, който сами изграждаме. И ако той е опак и работата каквато и да е, тя няма да ни се отдава.

Ето защо не можете да отделите характера от действията си. Но можете да го развивате всеки ден. И ще ви помнят по делата ви. И вие ще се харесвате повече. 

Прочетете още от Светла Иванова:

• Какво (не) харесвам в жените?
• Най-хубавият комплимент в живота ми
• Разговорът се записва...
• Лесен ежедневен йога комплекс
• Какъв искаш да бъде Той?
• Мъжът, в когото се влюбих...

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.